Видове
Малко кафяво прилепче – Pipistrellus pygmaeus (Leach, 1825L)
Разпознаване: Дребен прилеп. Вид-двойник на кафявото прилепче. Разграничаването му от кафявото прилепче само по външни морфологични белези е много трудно. За тази цел специалистите използват зъбните белези, формата на лицевите части, характерни белези на мъжките и женските полови органи, цвят на козината и др. Генетичните изследвания ясно разграничават двата вида. Много добре се разпознават по честотните характеристики на издаваните от двата вида ехолокационни звуци: малкото кафяво прилепче издава звуци с честота 55 – 63 КНz, докато кафявото 44 - 50 КНz.
Размери: сходен по размери с кафявото прилепче.
Разпространение: Широко разпространен в Европа (без най-северните части) до Урал и Кавказ, части от Близкия Изток. По-често се среща в Северна и Южна Европа, отколкото в централните части на континента.
Разпространение у нас: Често слещан прилеп почти по цялата територия на страната: от високите части на планините до крайморските области.
Местообитание: Широколистни, иглолистни и смесени гори, често се среща и в селища, градини, паркове, придържа се в близост до водни площи – езера, големи реки.
Поведение: Има много сходно поведение с това на кафявото прилепче. За разлика от него се среща много по-често над водни площи и други влажни зони, докато в населените места е относително по-рядък. Все още изследванията върху поведението му на територията на България са недостатъчни. Показва висока хранителна активност при залез и изгрев. Не се отдалечава на големи разстояния от дневните си убежища. Мигриращ вид.
Храна: Малки летящи, предимно двукрили насекоми.
Размножаване и развитие: Сходно с това на кафявото прилепче. Мъжките издават характерни социални звуци, чрез които „маркират” своята територия.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Прил.2 и 3, Бернска конвенция – Приложение III, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook