Видове
Прилепче на Натузий – Pipistrellus nathusii (Keyserling & Blasius, 1839)
Разпознаване: Дребен прилеп. Прилича на кафявото прилепче, но е малко по-едър. От горната страна козината е кафява, а отдолу – сивокафява, понякога има тъмно петно на плещите. Лицето, ушите и мембраните са тъмнокафяви до черни.
Размери:
LCp = 46 – 55 mm
LCd = 30 - 44,6 mm
LTP = 6,5 – 80 mm
LA = 10 – 14 mm
LR= 32 – 40 mm
G= 6 – 15 g
LCB = 12,1 - 13,2 mm
Разпространение: От Западна Европа до Урал, Кавказ и Западна Мала Азия, Южна Азия.
Разпространение у нас: Видът има ясно изразена годишна динамика на числеността си на територията на страната. През есенния период неговата численост достига своя максимум, като мигриращите групи от натузиево прилепче намират особено благоприятни условия за изхранване във влажните зони. От изключително голямо значение за част от неговата европейска популация е системата от влажни зони по българското черноморско крайбрежие, която през късноесенния период е незаменима хранителна база за многохилядни мигриращи групи, вероятно от Североизточна Европа.
Местообитание: Широколистни и смесени гори, често се среща и в селища, градини, паркове, придържа се в близост до водни площи – езера, големи реки.
Поведение: Полетът е бърз, с много и резки завои, на височина 5-15 метра. Ловува интензивно през първата половина на нощта в окрайнини на гори и паркове, неголеми поляни и просеки на около 2-6 метра над земята. За убежища предпочита хралупи на дървета с тесен вертикален отвор, но също и кухини под кората на дървета и тесни цепнатини на сгради. В хралупите се завира между неравностите на стените, а не виси, както други видове прилепи в подобни убежища. През пролетта (април, май) образува малки колонии , съставени главно от женски (30-60 индивида). Понякога те са смесени други видове, предпочитащи този вид убежища. През лятото числеността им се увеличава и заедно с новородените достига 100-150 екземпляра. Летните и зимните колонии са в хралупи на дървета, цепнатини в скали и стени на сгради и др. За популациите, обитаващи райони, където липсват подходящи места за зимуване (напр. североизточна Европа) са характерни масови сезонни миграции – често над 1000 км.
Храна: Малки летящи, предимно двукрили насекоми
Размножаване и развитие: Копулацията е през септември – ноември. Непосредствено преди този период мъжките заемат индивидуални територии, извършват демонстрационни полети и издават обозначителни звуци. Всеки мъжки има „приходящ“ харем от 1-10 женски. Женските често се връщат в убежищата, в които са се родили, за да формират размножителни колонии. Бременността е 6 - 8 седмици. Ражда 1 - 2голи и слепи малки през юни, които започват да летят след около 3 седмици, а стават самостоятелни след около 2 месеца. Половата зрялост при женските настъпва през първата година, а при мъжките – през втората.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook