Видове
Полунощен прилеп – Eptesicus serotinus (Schreber, 1774)
Разпознаване: Едър прилеп. Козината му е тъмнокафява отгоре, със златисти върхове на космите, жълтокафява отдолу, границата между гръбната и коремната окраска е размита. Лицето, ушите и крилните мембрани са тъмнокафяви до черни. Ушите са къси и широки с малък и къс трагус. Крилата са широки.
Размери:
LCp = 60 – 82 mm
LCd = 46 – 66 mm
LTP=9 – 12 mm
LA=14 – 22 mm
LR=47 – 57 mm
G=15 – 35 g
LCB=18 - 21,6 mm
Разпространение: Централна и Южна Европа, на север достига до Дания, Южна Швеция, южните части на Уелс и Англия, Северозападна Африка, Азия.
Разпространение у нас: Широко разпространен в ниските части на страната. В планините – до 1600 м.н.в.
Местообитание: Открити места с групи от дървета, често в близост до селища или в самите тях. У нас – в карстови райони, където има високи отвесни скални венци с много цепнатини, малки пещери и др. Много често обитава и сгради.
Поведение: Лети бавно на височина 6 - 10 метра с неравномерен, пърхащ полет, със стръмни и бързи спускания. Ловува до около 2 км от убежището си, в паркове, градини, покрайнини на градове – около места с големи стари дървета, около улични лампи. Понякога „увисва“ в полет, за да лови насекоми, гъсеници или паяци, пълзящи по клони, листа или стени. Летните убежища са в цепнатини на скали и стени на сгради, понякога в хралупи. През май женските образуват размножителни колонии (до 100 екземпляра), предимно в жилищни постройки и по-рядко в други убежища, където раждат и отглеждат малките си. През лятото мъжките живеят поединично или на малки групи. През пролетта и есента се наблюдават малки колонии от двата пола. Зимува (ноември – до края на март) в цепнатини на скали или пещери, често и в сгради при температура – 4 градуса. Понякога може да бъде видян да ловува през по-топли зимни нощи. Този вид се смята за стационарен, въпреки че има отбелязани миграции над 80 км, по-рядко до 300 км.
Храна: Предимно големи летящи насекоми, но също и нелетящи.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook