Прилепи през зимата
Прилепи през зимата

! Дори когато прилепчето ви изглежда съвсем малко, това не е бебе-прилеп. През зимата няма бебета и вероятно това са просто някои от дребните видове, чието телце е колкото половината от кутрето ви ;)

Суровата зима често е причина да получаваме десетки сигнали за бедстващи прилепи – намерени паднали в снега, в кишата, на тераси или случайно попаднали в домовете ни... 

Какво да правим в подобни случаи? Кое е нормалното за прилепите състояние през зимата? Ето, отговори на най-често задаваните от Вас въпроси:

Не спят ли прилепите “зимен сън”?
Да! ;)) Всички видове прилепи, срещащи се в България и Европа са насекомоядни. През зимата, когато няма достатъчно активни насекоми, прилепите в умерените ширини са развили уникално биологично приспособление. Те изпадат в състояние на хибернация, известно още като “зимен сън”. През този период жизнените им функции намаляват, пулсът и дишането са забавени, телесната температура е ниска, отделителните процеси и движенията - минимални.
Целта е “икономисването” на безценната енергия, необходима за оцеляването на животното до пролетта, когато отново има храна. През този период метаболизмът се подсигурява от натрупаните през есента енергийни запаси, съхранени под формата на подкожни мазнини.

!!! Влошените метеорологични условия през есента (обилни валежи), недостатъчното натрупани хранителни запаси, продължителната зима, безпокойствието по време на зимен сън и пр. могат да станат причина за изчерпване на енергийните запаси, което от своя страна да не позволи на прилепите да преживеят до края на зимата.

Къде зимуват прилепите?
Пещерите са едни от местата, където някои видове прилепи се струпват на големи колонии, за да прекарта зимата. Но не всички видове прилепи спят в пещери. Много от тях живеят целогодишно или през зимата в градовете, където зимуват в хралупи на дървета - в паркове  и градинки, или в различни убежища в сградите, обитавани от нас.

Нормално ли е прилепите да „излязат“ от зимния си сън?
Хибернацията не е непрекъсната през целия зимен период. Периодично прилепите се събуждат за кратки периоди – раздвижват се, възможно е дори да излязат навън – в топли зимни дни (например, за да пият вода). Те могат също така да се събудят или да напуснат убежищата си в случаи, когато по някаква причина те биват разрушени или когато е имало случаи на крайно безпокойство. В тези случаи, макар и бавно те излизат от състоянието на зимен сън и могат да напуснат убежищата, за да си намерят по-подходящо място за презимуване.

!!! Някои прилепи дори копулират по време на тези периоди на естествена активност през зимата и напролет женските се “събуждат бременни” ;))

Прилепи у дома?
Прилепите попадат в домовете ни по различни причини – например защото са «изпълзели» от убежището си (във фуги под прозорци и первази, други пукнатини в сгради, тавански помещения, мазета) или защото са влетели през отворен прозорец.

В домовете ни, понякога прилепите стоят неподвижни в някой ъгъл на „заетата от тях“ стая, в характерното за тях през зимата вцепенено състояние. Това често кара хората да мислят, че те са мъртви.

Ако, обаче стайната температура е висока, ако не могат да намерят тихо място или просто се опитват да избягат, те летят...

Тъй като прилепите се ориентират с ехолокация (посредством ултразвук), те правят наглед хаотични движения, обикаляйки стаята и се приближават към различни предмети и хората, в опити да се ориентират по-добре за формата и характера на предметите, които ги заобикалят. Бързите махове на крилата и резките завои при полета, доста често плаши хората, които мислят, че прилепите се спускат към тях или коментират, че прилепа лети “страшно из стаята” ;)) . Често хората се паникьосват от “огромния прилеп” летящ из стаята, след което с изненада откриват (когато той се успокои и кацне),ава дума за съвсем дребни животинки.

Често прилепите кацат на завеси, щори, полилеи, первази или се опитват да се скрият в някой ъгъл, където лесно могат да бъдат покрити с кърпа или парче плат и внимателно уловени.

!!! Докато през лятото едно отваряне на прозореца може да им позволи да намерят „изхода“, то през зимата това не е разумно и може да доведе до тяхното премръзване навън. 

!!! Не се обаждайте на телефон 112. Прилепите не представляват заплаха за никого, а този телефон служи за спасяване на човешки животи ;))

!!! Дори когато прилепчето ви изглежда съвсем малко, това не е бебе-прилеп. През зимата няма бебета и вероятно това са просто някои от дребните видове, чието телце е колкото половината от кутрето ви ;)

Какво да направим ако намерим прилеп през зимата?
Универсален съвет или препоръка за съжаление не съществува.

Първата реакция на всеки загрижен човек е да стопли, нахрани и напои пострадалото животинче, но трябва да имате предвид следните неща:

  • Да проверим дали прилепа, който сме намерили има наранявания. Огледайте дали има счупени кости по крилата, скъсана крилна мембрана, охлузвания, други открити рани придружени с кръвотечение, други наранявания по главата и тялото. Огледайте дали коремчето е силно хлътнало към гърба – ясен белег за силно изтощен (гладен) прилеп. Внимателно проверете дали крилната мембрана не е твърде суха (често, когато прилепа е обезводнен, то крилната му мембрана е много суха и губи от еластичността си). Обърнете внимание дали козинката е замърсена. Поддържането в добро състояние, както на козинката, така и на крилната мембрана е добър белег за доброто състояние на един прилеп.
    Когато намерите прилеп в лошо здравословно състояние, моля свържете се с експерт по прилепите, за да ви даде съвет как конкретно да постъпите. В много случаи е препоръчително да го изпратите или предадете на експертите. Грижата за пострадал или силно изтощен, обезводнен прилеп изисква постоянни грижи и много търпение, които трудно можем да им дадем в динамичното си ежедневие. Понякога е необходима оперативна намеса (при фиксиране на счупени кости). Не забравяйте - прилепите са диви животни, не домашни любимци!

 ! Като всяко диво животно, прилепите избягват контакта с хората. За тях ние сме една голяма заплаха ;)) Ако държите прилепа в ръка, той може да се опита да ви „заплаши“, като си отваря широко устат или да се опита да ви ухапе. Въпреки, че зъбките на дребните прилепи са твърде малки, дори за да пробият кожата ви, внимавайте! Някои видове прилепи например, са потенциални преносители на бяс, при дълбоко ухапване. Препоръчително е да държите прилеп само с ръкавици или с някакво парче плат, което да не му позволи да ви захапе. 

  •  Дори да ви изглежда, че прилепчето трепери от студ, не го слагайте на топло, върху парното или в топла стая. Нормалното състояние за прилепите е състоянието на зимен сън. Всяко повишаване на околната температура, повишава и телесната им, което е свързано с голяма загуба на енергия и изразходва енергийните им запаси. Изключително “енергоемки” са също така самото излизане от състоянието на зимен сън, ехолокацията и летенето. По тази причина най-доброто, което можем да направим за прилепчета е да им помогнем да останат в състояние на зимен сън. 
  • Не бързайте да храните прилепите – ако прилепът е в добро състояние (без наранявания, с добре поддържана, т.е. незацапана козинка, коремчето не е силно хлътнало) много е вероятно хранителните му запаси да са достатъчни за успешното преживяване на зимата. Това обаче е трудно да се прецени от обикновен човек, който не разполага с информация за нормалното им тегло и т.н.

!!! Прилепите в България са изключително насекомоядни.

Не хранете прилепите с мляко, салам, кашкавал и други човешки храни, или такива за домашни любимци. Сушените скакалци и щурци, продавани в зоомагазините са твърде едри и не «представляват интерес» за повечето видове прилепи. Възможно е да опитате да нахраните прилепите с бели червеи, продавани в рибарските или други зоомагазини, но информацията, която имаме е, че те далеч не са най-подходящата храна за тях.

Доказано е, че подходящата храна за насекомоядни прилепи, гледани в неволя са т. нар. брашнени червеи (род Tenebrio). За съжаление обаче те трудно могат да бъдат намерени (отглеждат се от малко хора, като храна – основно за екзотични видове животни). Храненето с неподходяща храна, придружено със загубата на енергия от стреса и поддържането в будно състояние може да влоши състоянието на прилепа. Обърнете се към специалист! 

  • А вода? Както и при хората, бедстващите животни обикновено са и обезводнени. Може да предложите на прилепа вода с помощта на малка пипета – като му позволите внимателно да поеме няколко капки. Това може да направите и след като попадне у вас и преди да ни го пратите. Не давайте вода на прилеп, който е заспал. Внимавайте да не го задавите като изливате в устата му вода, която той не може да преглътне. 
  • Можем ли да пуснем прилепа? Ако времето е студено, навън вали сняг и прочие, не е удачно прилепите да бъдат пускани. Ако времето е топло и прогнозата е да се задържи такова, в продължение на десетина дни (например с температура над 5 – 10 градуса), можете да потърсите подходящо място за пускане. 
  • Където да пусна прилепа? Най-добре би било ако може да пуснете прилепа в близост до мястото, където сте го намерили. В противен случай можете да го направите в най-близкият до вас градски парк, ако във вашето населено място минава река или поток, изоставени строежи и др. Преди това може да го затоплите в ръцете си, аз да се повиши телесната му температура и той да се “активизира”.
    Обикновено обаче прилепите не отлитат от ръката ви и ако просто бъдат оставени някъде има опасност да паднат на земята, където да станат жертва на кучета, котки или хората. Ако прилепа не лети можете да потърсите подходящо убежище, където да го пуснете – например изоставени строежи, където може да го оставите в някоя от недостроените стаи – в дупките на тухлите – четворки. 

КАК И С КОГО ДА СЕ КОНСУЛТИРАМ?
Като хора, работещи за изследване и опазване на прилепите, ще се радваме, ако можем да ви бъдем полезни с информация.Ако ви е трудно да прецените състоянието на прилепа или какво да правите с него, може да ни се обадите или да ни пишете:

  • Елена Стоева – Група за опазване на пещерите и прилепите към Зелени Балкани моб. тел. 0887-574-699,e-mail: etilova@greenbalkans.org;
  • Антония Хубанчева - Центъра за изследване и защита на прилепите към Нацинолания природонаучен музей – БАН - моб. тел. 0883316946, 0893322071, e-mail: a.hubancheva@yahoo.com;
  • Виолета Желязкова Центъра за изследване и защита на прилепите към Нацинолания природонаучен музей – БАН, моб. тел. 0888-432-110, e-mail: violet_jl@abv.bg,
  • Славея Стойчева - Група за опазване на пещерите и прилепите към Зелени Балкани – моб. тел. 0893322072, e-mail: slaveyastoycheva@abv.bg;
  • Ивайло Борисов – експерт по прилепите - e-mail: ivailo_borissov@yahoo.com

МОГА ЛИ ДА ПРАТЯ ПРИЛЕПА НА МЯСТО, КЪДЕТО ДА СЕ ПОГРИЖАТ ЗА НЕГО?
За съжаление в страната ни няма специализирано звено за отреагиране при “проблеми с прилепи”, нито специализиран ветеринарен център за тях. 

СПАСИТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ДИВИ ЖИВОТНИ http://www.greenbalkans-wrbc.org/index.php?language=bg_BG

Спасителния център за диви животни в гр. Ст. Загора, за съжаление е единствената клиника за диви животни в страната. Той разполага с подходяща храна, хранителни добавки и оборудване.

Можете да ни се обадите, за да поемем грижата за намерените от вас прилепи до настъпване на подходящото време за тяхното пускане на свобода.

Ако желаете да ни пратите за лечение диво животно, моля свръжете се с нас на следните координати 042607741 или на моб. тел. 0885 22 84 86 - Любомила Кривошиева - Отговорник “Прием на пациенти”.

Моля, имайте предвид, че екипът на Центъра работи много извън работното си време, инвестирайки личното си време и често със свърхусилия за да помогнат на повече диви животни! Всички дейности, свързани с прием на пациенти и постъпването им в Центъра се правят от екипа като доброволен принос към работата им.

  • Как да получа информация за”моя” прилеп, след като е приет в Центъра? Бихте могли да получите информация за прилепа, но моля – имайте предвид, че в Спасителния център пристигат буквално стотици животни – често от едни и същи видове. Не всеки от служителите има подробна информация за състоянието на пациентите. За да може да ви съдействаме пълноценно оставяйте, актуален тел. Номер, ел. Поща, име, дата на постъпване на „пациента“.
     
  •  Какво ще направим с прилепите в Спасителния център? Това което правим в Спасителния център при настаняване на прилеп е първо да проверим тяхното здравословно състояние, да измерим с прецизна електронна везна колко тежат, да определим вида на прилепа и неговия пол. Всичко това ни позволява да преценим колко често и с какво количество брашнени червеи да го нахраним. За съжаление обаче брашнените червеи се намират много трудно. За възстановяване на физиологичното състояние при прилепите често е необходимо да се добавят витамини към брашнените червеи или към водата, с която ще ги напоим. Ветеринарите следят непрекъснато състоянието на постъпилите в центъра прилепи, като измерват периодично теглото на всеки пациент. Ако прилепчетата са с добро тегло и видимо изглеждат здрави ще ги зазимим в стая с подходяща влажност и температура на въздуха. Когато времето го позволява ще пуснем прилепите на свобода.

ОЩЕ ПРИЯТЕЛИ НА ПРИЛЕПИТЕ!!!
Помощ на бедстващи прилепи оказват и колегите ни от Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей – БАН, които са се погрижили през годините за десетки подобни животни.
Бихте могли също да им се обаждате за съвет и консултация , за проблеми, свързани с прилепите. За контакти:

  • Антония Хубанчева - Центъра за изследване и защита на прилепите към Нацинолания природонаучен музей – БАН - моб. тел. 0883316946, 0893322071, e-mail: a.hubancheva@yahoo.com
  • Виолета Желязкова Центъра за изследване и защита на прилепите към Нацинолания природонаучен музей – БАН, моб. тел. 0888-432-110, e-mail: violet_jl@abv.bg.

!!!! Моля, имайте предвид че тези дейности се извършват от тях на доброволни начала, и че те участват в тях “инвестирайки” свои лични средства и сводното си време...Центърът е научно звено, работещо за изучаване на прилепите и “спасителните акции” са лична инициатива на хората и доброволен принос.

Ако се нуждаете от повече информация можете да пишете също така на Ивайло Борисов – експерт по прилепите - e-mail: ivailo_borissov@yahoo.com, както и да посетите сайта за опазване на прилепите http://www.greenbalkans.org/prilepi/index.php

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook