Закони
З А К О Н О Д А Т Е Л С Т В О свързано с прилепите

Според българското законодателство, прилепите са защитени видове (включени в приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие). Това означава,че са забранени убиването, нараняването, безпокойството, улавянето или препарирането на прилепи.

Чл. 38, ал.1 и 2 от Закона гласят следното:
"(1) За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:
1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;
2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;
4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;
5. вземане на намерени мъртви екземпляри;
6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) притежаване, отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;
7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.
(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните."

Текстове, целящи опазването на прилепите и техните местообитания има и в други български нормативни актове:

НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯ

ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
(Обн. ДВ бр.77/9.08.2002 г. с всички последващи изменения и допълнения).

Законът урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.
Според този закон всички видове прилепи у нас са строго защитени на територията на цялата страна!

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2
(Изм. и доп. – ДВ бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ бр. 94 от 2007 г.)
„Чл. 6.
(1) Защитени зони се обявяват за:
2. (изм. – ДВ бр. 94/2007 г.) опазване на местообитания на видове
по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна – за видовете животни и растения, посочени в приложение № 2“;
Знакът „!“ пред името на даден вид означава, че видът е включен в
приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската
конвенция.
РАЗРЕД ПРИЛЕПИ CHIROPTERA
Сем. Подковоноси прилепи Rhinolophidae
! 1. Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii
! 2. Южен подковонос Rhinolophus euryale
! 3. Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum
! 4. Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros
! 5. Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi
Сем. Гладконоси прилепи Vespertilionidae
! 6. Широкоух прилеп Barbastella barbastellus
7. Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersii
8. Дългоух (бехщайнов) нощник Myotis bechsteinii
9. Остроух нощник Myotis blythii
! 10. Дългопръст нощник Myotis capaccinii
! 11. Трицветен нощник Myotis emarginatus
! 12. Голям нощник Myotis myotis

Приложение № 3 към Чл. 37
(Изм. и доп. – ДВ бр. 88/2005 г., изм. – ДВ бр. 94/2007 г.)
„Чл. 37.
За защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в Приложение № 3“.
РАЗРЕД ПРИЛЕПИ CHIROPTERA
Сем. Подковоноси прилепи Rhinolophidae
1. Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii
2. Южен подковонос Rhinolophus euryale
3. Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum
4. Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros
5. Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi
Сем. Булдогови прилепи Molossidae
6. Булдогов прилеп Tadarida teniotis
Сем. Гладконоси прилепи Vespertilionidae
7. Широкоух прилеп Barbastella barbastellus
8. Северен вечерник Eptesicus nilssoni
9. Полунощен прилеп Eptesicus serotinus
10. Савиево прилепче Hypsugo savii
11. Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersii
12. Алкатоев (бакембардов) нощник Myotis alcathoe
13. Златист нощник Myotis aurescens
14. Дългоух (бехщайнов) нощник Myotis bechsteinii
15. Остроух нощник Myotis blythii
16. Нощник на Брандт Myotis brandti
17. Дългопръст нощник Myotis capaccinii
18. Езерен нощник Myotis dasycneme
19. Воден нощник Myotis daubentonii
20. Трицветен нощник Myotis emarginatus
21. Голям нощник Myotis myotis
22. Мустакат нощник Myotis mystacinus
23. Нощник на Натерер Myotis nattereri
24. Голям вечерник Nyctalus lasiopterus
25. Малък вечерник Nyctalus leisleri
26. Ръждив вечерник Nyctalus noctula
27. Кафяво прилепче Pipistrellus pipistrellus
28. Натузиево прилепче Pipistrellus nathusii
29. Средиземноморско прилепче Pipistrelus kuhlii
30. Кафяв дългоух прилеп Plecotus auritus
31. Сив дългоух прилеп Plecotus austriacus
32. Двуцветен прилеп Vespertilio murinus
33. Малко кафяво прилепче Pipistrellus pygmaeus

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ
(Обн. ДВ бр.133 /11.11.1998 г. с всички последващи изм. и доп.).

Законът регламентира категориите защитени територии, процедурите за тяхното обявяване и режимите за тяхното управление. Oколо 40% от пещерите, известни като убежища на големи прилепни колонии в България, са включени в защитени територии (ЗТ): национални паркове, резервати, природни паркове, защитени местности (ЗМ) и природни забележителности (ПЗ).
Част от значимите прилепни пещери са със статут на природни забележителности. В повечето случаи защитният режим покрива и прилежащата надземна територия (горски или поземлен фонд).

ТАРИФА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НАНЕСЕНИ ЩЕТИ НА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ, ВКЛЮЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ (Обн. ДВ бр. 76/15.09.2006 г.).
„Чл. 1.
За щетите, нанесени на растителни и животински видове, виновните лица заплащат обезщетение в размер съгласно приложения № 1 и 2.
Чл. 2.
Дължимите обезщетения по чл. 1 се превеждат, както следва:
1. в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда – когато наказателните постановления са издадени от длъжностни лица от системата на Министерството на околната среда и водите или от системата на Министерството на земеделието и горите;
2. в съответните общински бюджети – когато наказателните постановления са издадени от длъжностни лица от общинската администрация.
Чл. 3.
Обезщетенията по чл. 1 се заплащат независимо от отговорността за материални вреди по други нормативни актове, от наказателната или админ истративнонаказателната отговорност.
Чл. 4.
Обезщетенията се събират по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (1) „Щета“ по смисъла на тарифата е:
1. нараняването, осакатяването или убиването на екземпляри или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда – за животинските видове, посочени в приложение № 1;
2. брането, отрязването, изкореняването или увреждането по друг начин или унищожаването на екземпляри в техните естествени области на разпространение; отнемането от природата на растения илина части от тях – за растителните видове, посочени в приложение № 2.
(2) Не е щета прилагането на традиционни земеделски практики за поддържане на екосистемите (паша, коситба и др.).
Заключителни разпоредби
§ 2. Тарифата се приема на основание чл. 129а, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие.
§ 3. Контролът по прилагането на тарифата се възлага на министъра на околната среда и водите, на министъра на земеделието и горите и на кметовете на общините“.

Приложение № 1 към чл. 1 (само прилепи)
СЕМЕЙСТВО/ВИД ОБЕЗЩЕТЕНИЕ(лв./бр.)
РАЗРЕД ПРИЛЕПИ CHIROPTERA
1. Семейство Подковоноси прилепи Rhinolophidae
1.1. Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) 50 лв.
1.2. Южен подковонос (Rhinolophus euryale) 50 лв.
1.3. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) 50 лв.
1.4. Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) 50 лв.
1.5. Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) 50 лв.
2. Семейство Булдогови прилепи Molossidae
2.1. Булдогов прилеп (Tadarida teniotis) 50 лв.
3. Семейство Гладконоси прилепи Vespertilionidae
3.1. Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) 50 лв.
3.2. Северен вечерник (Eptesicus nilssonii) 50 лв.
3.3. Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus) 50 лв.
3.4. Савиево прилепче (Hypsugo savii) 50 лв.
3.5. Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii) 50 лв.
3.6. Златист нощник (Myotis aurаscens) 50 лв.
3.7. Дългоух (бехщайнов) нощник (Myotis bechsteinii) 50 лв.
3.8. Остроух нощник (Myotis blythii) 50 лв.
3.9. Нощник на Брандт (Myotis brandtii) 50 лв.
3.10. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) 50 лв.
3.11. Воден нощник (Myotis daubentonii) 50 лв.
3.12. Езерен нощник (Myotis dasycneme) 50 лв.
3.13. Мустакат нощник (Myotis mystacinus) 50 лв.
3.14. Трицветен нощник (Myotis emarginatus) 50 лв.
3.15. Голям нощник (Myotis myotis) 50 лв.
3.16. Нощник на Натерер (Myotis nattererii) 50 лв.
3.17. Голям вечерник (Nyctalus lasiopterus) 50 лв.
3.18. Малък вечерник (Nyctalus leisleri) 50 лв.
3.19. Ръждив вечерник (Nyctalus noctula) 50 лв.
3.20. Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus) 50 лв.
3.21. Натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii) 50 лв.
3.22. Средиземноморско прилепче (Pipistrelus kuhlii) 50 лв.
3.23. Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus) 50 лв.
3.24. Кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus) 50 лв. 
3.25. Сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus) 50 лв.
3.26. Двуцветен прилеп (Vespertilio murinus) 50 лв.

НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО С ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИЗГОТВЯНЕ НА ОЦЕНКА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТ

За съжаление прилепите обикновено не се разглеждат при изготвянето на различните видове екологични оценки. За това е много важно да бъде отчитана значимостта на техните местообитания, при реализирането на инвестиционни предложения. Отношение към тази тема имат следните нормативни документи:

1. ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – ЗООС
(Обн. ДВ бр. 91/25.09.2002 г. с всички последващи изменения и допълнения)
Настоящата методика е разработена по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 от закона, с чиято помощ се оценява качеството на докладите/оценките в частта им за прилепите. Наръчникът съдържа модерна методика във връзка с чл. 1, т. 1–7, чл. 2, т. 5, 7 и 8 и чл. 3, т. 7 от закона. Основава се на разпоредбите в чл. 81 за изготвянето на оценката и чл. 83 за компетенцията на експертите в колектива подготвящи ДОВОС.

2. НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
(Обн. ДВ бр. 3/10.01.2006 г. с всички последващи изменения и допълнения).
Наръчникът е насочен към регистрираните експерти, изготвящи докладите по ОВОС, както и към методическото подпомагане възложителите при подготовка на информацията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Методиката ще подпомогне и допринесе за представянето на пълни и адекватни данни по отношение на консервационно значимите видове, включително прилепите в докладите по ОВОС и информацията за преценяване на необходимостта от такава оценка.
Meтодиката е разработена по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, отнася се за чл. 2, ал.1, точка 2, 3, 4, 6 и 7, чл. 10 ал. 3, т. 2 и 3 от Наредбата при изготвянето и преценката на оценката на въздействието върху околната среда. По силата на чл. 14, ал. 1, т. 4 и 5 пропускането на консервационно значимите видове, включително прилепите в ДОВОС намалява обективността и качеството на оценката и е повод за връщането му за доработка по чл. 15, ал. 2 и 3 от Наредбата.
При оценката на качеството на докладите по ОВОС и при преценка на пълнотата на информацията по Приложение № 2 на Наредбата за инвестиционните предложения, които са в приложното поле на този наръчник, следва да се използва алгоритъма на приложения по-горе „Ключ за оценка на докладите по ОВОС (част Прилепи)“. Основание за изискването на допълнителна информация е липсата на оценка за въздействието на
ИП конкретно върху прилепите в случаите, изброени в глава „Инвестиционни предложения подлежащи на ОВОС и проекти подлежащи на съгласуване с РИОСВ/МОСВ и засягащи прилепите“ от настоящия наръчник. Като недостатък на документацията следва да се отчита и липсата на мерки за предотвратяване или намаляване на вредни въздействия върху прилепите в резултат реализацията на конкретното предложение. Мерки за ограничаване на въздействието са посочени за всеки от разгледаните в методиката случаи и следва да се включат като задължителни за изпълнение в решенията по ОВОС и върху които компетентните органи могат да осъществяват контрол по изпълнението им (по смисъла на чл. 22 от Наредбата).
Методиката следва да се използва и при изготвяне становища на регистрирани експерти по ОВОС, в случай на презаверяване на решение по ОВОС по смисъла на чл.99, ал.9 на ЗООС и във връзка с чл. 22а, ал. 3 от Наредбата.

3. НАРЕДБА № 1 за реда за създаване и поддържане на публичен регистър на експертите, извършващи екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, и реда за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра. (Обн. ДВ бр. 22/11.03.2003 г. с с всички последващи изменения и допълнения).
Наредбата определя реда за кандидатстване на лицата за вписване в публичния регистър на експертите, извършващи екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, който е създаден към Министерството на околната среда и водите.

4. НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТТА на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Обн. ДВ бр. 73/11.09.2007 г.) (Наредба за ОС)
С Наредбата за ОС се уреждат условията и редът за извършване на оценка по чл. 31 от ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони. Компетентността на експертите, на които се възлага оценката по чл.7, т. 4, е регулирана в чл. 9 от Наредбата за ОС. Методиката се отнася за чл. 2, 7 т.3, 4 и 5, чл. 13, 15, 16, т. 3 и 4, чл. 22, 23, 24, ал. 3, т. 4–7, ал. 4 и 5, чл . 26, 29 и 32, ал. 2 от Наредбата за ОС.
С помощта на методиката да се оценява степента на въздействие на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения върху популациите от прилепи. Предложените в оценката смекчаващи мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия и компенсация на щетите в резултат от реализацията на инвестиционните предложения, плановете, програмите и проектите трябва да съответстват на застъпените в настоящата методика мерки за всеки отделен случай (съгл. чл. 22 от Наредбата за ОС). Качеството на изготвените оценки, представени под форма на доклади, се оценява от компетентния орган по чл. 8, по критериите в чл. 24, ал.3 от Наредбата за ОС.

5. ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ (извадки) (Обн. ДВ бр. 125/29.12.1997 г. с всички последващи изменения и допълнения).

Изготвянето и приемането на лесоустройствените проекти (ЛУП) е ключов етап от управлението на горите в България. По силата на чл. 25 (ал. 6) от този закон МОСВ може да не съгласува предлагания ЛУП, ако в него липсват или са недостатъчно добре развити мерките за опазване и поддържане на популациите от горските видове прилепи. Контролните органи да използват настоящата методика по време на съгласувателни процедури, изискани от държавните лесничейства, Регионалните управления на горите и Държавната агенция по горите. За допълнителна информация и мерки по отношение на прилепите виж глава „Управление на гори – препоръчителни горски практики”.
„Чл. 25.
(1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2003 г.) Горите и земите от горския фонд се устройват, управляват и ползват по лесоустройствени проекти, планове и програми.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Лесоустройствените проекти се утвърждават от председателя на Държавната агенция по горите след съгласуване със заинтересованите министерства и ведомства.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2003 г.) Лесоустройствените планове се утвърждават от началника на Регионалното управление на горите, а лесоустройствените програми – от директора на държавното лесничейство, след съгласуванесъс заинтересованите лица.
(6) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Органите по ал. 3 и 5 уведомяват органите на Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и съответната общинска администрация по реда на Гражданския процесуален кодекс, че са изготвени лесоустройствените проекти, планове и програми, които следва да бъдат съгласувани в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Непроизнасянето в срок се счита за мълчаливо съгласие.“

6. ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА (извадки)
(Обн. ДВ бр. 78/26.09.2000 г.с всички последващи изменения и допълнения).
Проектите за изграждане на бази за интензивно стопанисване на дивеча с площ над 5 ha, изискват съгласуване с Министъра на околната среда и водите (чл.8, ал. 6). В много от случаите проектите предвиждат прочистване на определените за бази горски територии (вкл. отсичане на хралупати дървета), което е в разрез с опазването на хралупо-гнездещите прилепи. Представителите на РИОСВ, които участват в комисиите по ловно стопанство, да ползват настоящата методика във връзка с организацията на ловните площи, управлението на ловното стопанство и стопанисването на дивеча. За ограничаване на въздействието в проектите за съгласуване по този закон виж глава „Управление на гори – препоръчителни горски практики“.
„Чл. 8. (Изм. – ДВ бр. 79/2002 г.)
(1) За увеличаване на дивечовите запаси, запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на генетичния фонд се създават държавни дивечовъдни станции, дивечовъдни участъци и бази за интензивно стопанисване на дивеча.
(3) Изграждането на бази за интензивно стопанисване на дивеча с площ по-голяма от 5 хектара се съгласува с министъра на околната среда и водите.
Чл. 18.
(1) (Доп. – ДВ бр. 79/2002 г.) Създават се комисии по ловно стопанство към държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции като консултативни органи по въпроси, свързани с организацията на ловните площи, управлението на ловното стопанство и стопанисването на дивеча.
(2) Началникът на регионалното управление на горите утвърждава със заповед състава на комисията по ал. 1, в която се включват представители на държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции, районните инспекции на околната среда и водите, районните полицейски управления, общинските администрации и на лицата, топанисващи дивеча.“

МЕЖДУНАРОДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯ

Всички подписани от Република България споразумения и конвенции определят статута на видовете и мерките за опазването им в международен контекст. Основните текстове и препоръки сa интегрирани в националното законодателство на страната. Следните международни споразумения, по които България е страна предвиждат мерки за опазване на прилепите или техните местообитания:

КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДИВАТА ЕВРОПЕЙСКА ФЛОРА И ФАУНА И ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ (БЕРНСКА КОНВЕНЦИЯ)

Ратифицирана на 25.01.1991 г. (ДВ 13/1991 г.), в сила за Република България от 1.05.1991 г. (ДВ 23/10.03.1995 г.).
Специално внимание се отделя на застрашените и уязвими видове, включително застрашените и уязвими мигриращи видове. Всяка договаряща страна стимулира образованието и разпространява обща информация относно необходимостта от запазване на видовете от дивата флора и фауна, както и техните местообитания. Всяка договаряща страна взема съответните и необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване запазването на природните местообитания на дивите видове от флората и фауната, особено на тези, които са изброени в Приложения № 2 и 3. Договарящите страни се задължават да обръщат специално внимание на защитата на области, които са важни за мигриращите видове, изброени в Приложения № 2 и 3, и които имат подходящо разположение спрямо миграционните маршрути, като райони на зимуване, събиране, хранене, размножаване и линеене.
Приложение №2 – Строго защитени видове от фауната Всички видове прилепи с изключение на Pipistrellus pipistrellus
Приложение №3 – Мигриращи видове Pipistrellus pipistrellus

КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА МИГРИРАЩИТЕ ВИДОВЕ ДИВИ ЖИВОТНИ (БОНСКА КОНВЕНЦИЯ)
Ратифицирана на 23.07.1999 г. (ДВ 69/ 3.08.1999 г.), в сила за Република България от 1.11.1999 г. (ДВ 16/ 25.02.2000 г.).
Страните, подписали конвенцията, признават значението на опазването на мигриращите видове и съгласиетона държавите в региона да предприемат действия с тази цел, когато това е възможно и подходящо, като отделят специално внимание на мигриращите видове, чийто природозащитен статус е неблагоприятен, и като самостоятелно или в сътрудничество вземат подходящите и необходими мерки за опазването на такива видове и техните местообитания.
Страните по-конкретно:
а) трябва да насърчават, да си сътрудничат и да подкрепят изследванията, свързани с мигриращите видове;
б) полагат усилия за осигуряване на незабавна защита на мигриращите видове, включени в Приложение №1;
в) се стремят да сключват споразумения за опазване и управление на мигриращите видове, включени в Приложение № 2.
Всички европейски видове прилепи са включени в Приложение № 2.

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПОПУЛАЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРИЛЕПИ
ЕUROBATS
http://www.eurobats.org
В сила за Република България от 9.12.1999 (ДВ 16/2000).
Като мигриращи животни, Споразумението е подготвено въз основа на Бонската конвенция и гласи, че всяка страна приема и прилага такива законодателни и административни мерки, каквито са необходими, с цел да поддържа благоприятен природозащитен статус на всичките видове, като предотвратява умишленото улавяне, затваряне или убиване на прилепи, идентифицира и защитава местата важни за тяхното размножаване и зимуване, насърчава изследователски програми, свързани с опазването и управлението на прилепите, отчита потенциалния ефект на пестицидите върху прилепите, както и предприема допълнителни действия за спасяването на популациите от прилепи, които определи като изложени на заплаха.
Основните задължения по това споразумение са:
1. Всяка страна забранява умишленото улавяне, затваряне или убиване на прилепи, освен при наличие на разрешение от нейната компетентна институция.
2. Всяка страна идентифицира онези места в рамките на своята сфера на юрисдикция, които са важни за природозащитния статус, включително за защитата на прилепите. Отчитайки като необходимост икономическите и социалните условия, тя защитава тези места от нарушаване или унищожаване.
В допълнение всяка страна полага усилия да определи и защити от увреждане и унищожаване важни за храненето на прилепите територии.
3. При взимането на решения кои местообитания да бъдат защитени от гледна точка на общи природозащитни цели всяка страна преценява значимостта на местообитания, важни за прилепите.
4. Всяка страна взима подходящи мерки за насърчаване на опазването на прилепите и на осведомяването на обществеността за значението на тяхното опазване.
5. Всяка страна възлага на съответен орган отговорността за осигуряване на консултация по въпросите, засягащи опазването и управлението на прилепите на нейната територия, особено по отношение на прилепите, обитаващи постройки. Страните обменят информация за опита си в това отношение.
6. Всяка страна предприема допълнителни действия, каквито считаза необходими, за спасяването на популациите на прилепи, които определи като изложени на заплаха, и докладва за предприетите действия, съгласно чл. VI.
7. Всяка страна, когато е подходящо, насърчава изследователски програми, свързани с опазването и управлението на прилепите. Страните се консултират помежду си по отношение на подобни изследователски програми и полагат усилия за координиране на изследователските и природозащитните програми.
8. Всяка страна, когато е подходящо, отчита потенциалния ефект на пестицидите върху прилепите при оценка на пестицидите за употреба и полага усилия за замяна на препаратите за обработка на дървесина, които са силно токсични за прилепи, с техни безопасни аналози.
В изпълнение на национално ниво се предвижда:
1. Всяка страна приема и прилага такива законодателни и административни мерки, каквито може да са необходими с цел ефективността на това споразумение.

ДИРЕКТИВА 92/43/ЕЕС ОТНОСНО СЪХРАНЕНИЕТО НА ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ И НА ДИВАТА ФЛОРА И ФАУНА (ДИРЕКТИВА ЗА ХАБИТАТИТЕ)

Основната цел на Директивата е „да гарантира по-нататъшното съществуване или евентуалното възстановяване до благоприятенконсервационен статус на тези типове природни местообитания на видовете в техния естествен район на разпространение“.
В Приложение 2 са включени 13 вида прилепи: Rhinolophus blasii, Rh. euryale, Rh. ferrumequinum, Rh. hipposideros, Rh. mehelyi, Barbastella barbastellus, Miniopterus schreibersii, Myotis bechsteinii, M. blythii, M. capaccinii, M. dasycneme, M. emarginatus и M. myotis.
Задължение на страните членки на ЕС да гарантират съответстващо опазване на тези видове и техните местообитания особено в местата от екологичната мрежа НАТУРА 2000. При присъствие на някой от тези видове оценките за състоянието на техните популации в разглежданата територия трябва да са особено изчерпателни. За всички видове от Приложение 2 са разработени стандартни бланки със специфични критерии, по които може да се оцени дали видовете се намират в благоприятен природозащитен
статус. Постигането на този статус е главна цел на Директивата със всички произтичащи задължения на страната ни да гарантира адекватна защита и възстановяване на техните убежища и хранителни местообитания.

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook