Анатомия и морфология
АНАТОМИЧНИ И МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРИЛЕПИТЕ

Прилепите са единствените бозайници, способни на активен полет.
Въпреки, че прилепите имат всички анатомични особености на бозайници като цяло, способността им да летят е довела до съществени промени в устройството на тялото.

Скелет и двигателен апарат
Най-очевидните промени в скелета при прилепите са силно удължените кости на предния крайник и най-вече костите на китката и пръстите (името Chiroptera в превод от латински означава “ръкокрили”). Костите на пръстите са значително по-еластични от тези на другите бозайници, което се дължи на по-слабата минерализация в определени участъци.
Костите на палеца обикновено не са удължени или са удължени съвсем малко. Лакътната кост (ulna) е силно редуцирана и често е сраснала с лъчевата кост (radius), която от своя страна е здрава и това и позволява да поддържа крилото. Китката е много гъвкава, позволявайки крилото да се сгъва надолу като чадър. При повечето прилепи само на палеца има нокът, но при някои летящи лисици вторият пръст също има малък нокът.
Подбедрицата е представена предимно от голям пищял (tibia), а малкия пищял (fibula) е силно редуциран, както лакътната кост на горния крайник е почти сраснала с големия пищял. Целият долен крайник е много подвижен, позволявайки на висящ прилеп да извърта тялото си в пълен кръг. Пръстите на задните крайници имат здрави странично-сплеснати нокти и имат автоматично “заключваща се” система, включваща сухожилие, минаващо през обвивка от хрущялни пръстени, прикрепени към фалангите, което ограничава тяхното движение. Това сужожилие е така захванато, че собственото тегло на прилепа го поддържа обтегнато. Това позволява на прилепа да спи “закачен” за нещо, без да пада.
Като цяло прилепите имат: 7 шийни прешлена, 11 гръдни, 4 лумбални (поясни), и между 0 и 10 опашни прешлена. При някои видове последният шиен и първият гръден прешлен са сраснали. Подразред Megachiroptera (Плодоядни прилепи) нямат опашни прешлени (тоест нямат опашка).
За да поддържат големите летателни мускули гръдните прешлени са плътно сраснали един с друг и формират стабилна “колона”.
Костите на таза (хълбочна, седалищна и срамна) са по-здраво сраснали в сравнение с други бозайници.

Летателна мембрана
Между удължените кости на горните крайници, страните на тялото и задните крайници е опъната еластична летателна мембрана. Тя се нарича крилна летателна мембрана - patagium. Тя представлява тънка кожна ципа, включваща кръвоносни съдове, нерви и тънки снобчета мускули. Те служат главно за укрепване на крилото, така че то да не е “подвластно” на въздушния поток. Мембраната изглежда много деликатна, но е доста здрава и еластична благодарение на еластични влакна, намиращи се в нея. Състои се от няколко части. Plagiupatagium е тази част от крилната мембрана, опъната от бедрото до 5-тия пръст. Кожната мембрана, наречена propatagium е опъната между рамото и палеца. Тя завършва с нокът, помагащ на прилепите при придвижване по земята, за прикрепяне към различни пердмети и пр. Plagiupatagium и propatagium заедно формират основната летателна плоскост, която носи тежестта на тялото по време на полет. Тази част от крилната мембрана, която е опъната между 5-тия пръст и върха на крилото се нарича chiropatagium. Нейната функция е основно да “изтласква” прилепа напред по време на полета. Мембрана, наречена uropatagium (междубедрена мембрана) е опъната също така между бедрата и опашката на прилепите.
Опашката при повечето видове е дълга, изцяло или частично включена в междубедрената мембрана, а при някои се подава и извън нея.
Задният край на междубедрената мембрана е подсилен от чифт хрущялни или костни шпори, излизащи от петата на задното стъпало. По ръба на шпората при някои видове има кожна гънка наречена кил.
Прилепите имат допълнителна кост и на лакътя – много малка костица, която е еквивалент на капачката за горния крайник и се нарича сезамоид.
Задните крайници също имат своеобразно устройство. Краката при прилепите са завъртяни на 180º, което означава, че колената им се сгъват в обратна посока в сравнение с човек например (сгъват се буквално към гърба).

Череп
Формата на черепа варира силно и това зависи от храната на прилепа – хранещите се с нектар видове имат удължен нежен череп, докато много насекомоядни имат относително къс череп.

Зъбна система
Зъбите на прилепите понякога изглеждат доста стряскащо, когато те са с отворена уста (особено при по-едрите видове). Това е така заради сравнително дългите и заострени кучешки зъби. Причината за това е, че по-голяма част от прилепите са насекомоядни видове, които трябва да пробият при улавянето на жертвата си твърдата хитинова обвивка на насекомите. Така или иначе само по-едрите видове могат да наранят хората и то само в случаите когато са уловени и се защитават. Зъбките на по-дребните видове са толкова фини и малки, че не могат да пробият дори кожата.
В зъбната система са представени всички категории зъби. Средната двойка горни резци винаги липсва. Коронките на зъбите са с един или няколко заострени върха, свързани с режещи ръбове. По устройство зъбите им са близки до изходния за бозайниците тип.

Сърдечно-съдова система
Огромното потребление на кислород от мускулите по време на полет е рефлектирало върху устройството на сърцето при прилепите. Сърцето на прилепите е 0,6 до1,3% от размера на тялото и е три пъти по-голямо от това на бозайници със същите размери. По-голямото тегло на сърцето при прилепите е свързано главно с по-голямата мускулна маса на дясната камера на сърцето и по-големите размери на дясното предсърдие. Това е така защото тази част от сърцето "поема" голямото количество кръв, идващо от вените по време на полета и го "впомпва" в белите дробове.
Сърдечния муску на прилепите е също така добре адаптиран към физиологията на полета. Отделните мускулни влакна са по-тънки от тези на другите бозайници, което осигурава по-силни контракции. Сърдечния мускул на прилепите съдържа също така най-високото съдържание на АТФ (аденозинтрифосфат – молекулата преносител на енергията), което е измервано в тялото на бозайник. За да посрещне голямото потребление на кислород по време на полета, сърцето е по-плътно снабдено с капиляри от всеки друг бозайник.
В кръвта на прилепите има повече червени кръвни клетки, отколкото в човешката кръв, а размера на еритроцитите е по-малък, което повишава интензивностт на кислородния обмен.
По време на полета се покачва значитерно температурата на тялото. Но прилепите не могат да се потят като хората. По тази причина охлаждането на тялото става чрез специална система от тънки кръвоносни съдове в крилната мембрана. По този начин топлината се отделя в студения въздушен поток който е в контакт с крилата на прилепите.

Нервна система
Главният мозък при прилепите е сравнително добре развит. На големите полукълба има бразди, за разлика от насекомоядните. Силно са развити слуховите подкорови центрове на главния мозък, което е следствие от силно развития слух и използването на ехолокация за обща ориентация и локализиране на плячката.

Сетива
Противно на общоприетото мнение прилепите НЕ са слепи. И въпреки, че за ориентация служи главно ехолокацията (при Microchiroptera) и че очите са малки, те виждат сравнително добре (дори по-добре от хората в полумрак). Прилепите ги използват при наличието на светлина и обикновено се ориентират с тях на далечни растояния (когато те са отвъд обхвата на ултразвуковия им "сонар"). За разлика от хората обаче прилепите нямат способността да различават цветовете. Някои видове прилепи могат да улавят дори ултравиолетова светлина.

Ушите на прилепите имат доста разнообразна форма, а размерите им варират от 9-13 мм при малкото кафяво прилепче до 42 мм при дългоухите прилепи.
При много групи в ушните миди има добре развита кожна изпъкналост, наречена трагус, чиято функция не е много добре проучена.
Няколко сравнително твърди сетивни косъмчета са разположени близо до устата, при подковоносите такива има и над носната част. Близо до устата са разположени мастни жлези, които отделят секрет, с помощта на който се поддържа летателната мембрана.
На повърхността на крилата на прилепите се намират сензорни клетки наречени “клетки на Меркели”, каквито имат и повечето бозайници (включително човека). При прилепите обаче те са още по-чувствителни, снабдени с фини косъмчета в центъра на рецептора, което им позволява да събират детайлна информация за движението на въздуха около крилата. Видовете, които улавят насекоми с крилата си имат и допълнителни рецептори, струпани в районите, в които жертвата влиза в контакт с летателната мембрана.

Козина
Тялото е покрито с гъста и мека козина, която защитава тялото от студа. За разлика от много други бозайници няма вълнести косми и козината е съставена само от един вид косми. При някои видове космите имат толкова характерно устройство, че те могат да се разпознават единствено по тяхната структура. При някои видове козината е двуцветна. При всички видове долната страна на тялото е по-светлооцветена от горната. Оцветяването на тялото при мъжките и женските прилепи е еднакво.




 
Виж Зелени Балкани във Facebook