Eкология
ПОВЕЧЕ ЗА НАЧИНА НА ЖИВОТ НА ПРИЛЕПИТЕ...
Характерна особеност на прилепите е необходимостта им от убежища. През лятото женските формират майчини колонии, в които раждат и отглеждат малките си. Тези колонии се заселват в разнообразни убежища – пещери, хралупи на дървета, различни елементи на човешки постройки (тавани, кубета, корнизи, сводове, зад ламперия, мазета и др.). Майчините колонии са социални групи, които могат да обитават едно убежище или периодично да сменят няколко убежища. На практика всички женски, способни да се размножават, населяващи обширен географски район, се събират в едно или няколко убежища. Те са силно привързани към тях и ги използват години наред. Така те стават силно уязвими от всякакви промени, свързани с тези убежища.
През лятото мъжките живеят поединично или на малки групи. При някои видове те могат да се присъединяват към майчините колонии. През есента мъжките заемат индивидуални територии, сред които се намира убежище за копулация. Те защитават територията си от другите мъжки и се стремят да привлекат женските с призивни звуци. Тези територии и убежища обикновено са разположени на групи, близо едно до друго на стратегически места по пътищата на сезонна миграция или в зимните убежища. Те също се използват в продължение на много години. Промените в тези убежища и техните околности могат сериозно да нарушат целостта и свързаността на популациите на много видове прилепи в обширен географски район.

В нашите географски ширини прилепите прекарват голяма част от зимата в състояние на летаргия (хибернация), в рамките на колонии или поединично, в подходящи зимни убежища, които трябва да са хладни, но не мразовити (температурата не трябва да спада под 0оС) и да са влажни. Обикновено популациите на много видове прилепи от даден географски район се концентрират в няколко зимни убежища, където също са твърде уязвими. Излизането от състояние на хибернация е бавен процес, изискващ значителен разход на енергия, а още по-голям е той, когато това става в резултат на безпокойство. Честото безпокойство на зимуващите колонии води до масова смъртност.

Прилепите се хранят с главно с насекоми, които обикновено ловят в полет, използвайки ехолокация. Летенето също е свързано с големи разходи на енергия, което определя необходимостта прилепите да ловят големи количества насекоми. Тези нужди допълнително се увеличават през размножителния сезон, особено през лятото, когато женските кърмят малките си. Това от своя страна изисква намиране на места с достатъчно насекоми. Ето защо прилепите от дадена колония ловуват на строго определени постоянни ловни територии. Те може да са разнобразни в зависимост от екологичните ососбености на вида – гори, водни площи, паркове, овощни градини, пасища и др.
Скоро след залез слънце прилепите от дадена колония излитат и се отправят към ловните си територии. Те може да се намират близо до постоянното дневно убежище или да са значително отдалечени. Тук те ловуват през нощта, след което се връщат в дневното убежище.

Този общ модел се мени в зависимост от екологичните и биологичните особености на отделните видове. Ръждивият вечерник например ловува само по време на няколко къси периода през нощта, прекарвайки останалото време във временни убежища. Водният нощник ловува без прекъсване през цялата нощ, като последователно посещава различни ловни територии. В първите дни след раждането женските непрекъснато сноват между ловните територии и убежището, където са оставили малките си.

Начинът, по който прилепите се придвижват между дневното убежище и ловните територии, е различен при отделните видове. Едрите прилепи, такива като ръждивия вечерник и полунощния прилеп, прелитат към хранителните си територии, летейки на голяма височина, понякога над 100 м. Дребните видове, такива като кафявото прилепче и водния нощник, следват линейно ориентирани ландшафтни елементи, включващи високи дървета (полезащитни пояси, пътища, реки, канали, горски просеки), които свързват дневните им убежища с ловните територии. Линейно разположените дървесни и храстови насаждения са от голямо значение за живота на повечето видове прилепи. Те им осигуряват ориентири, защита от хищници и лошо време, временни убежища за почивка през нощта и др. Линейните ландшафтни елементи са от значение и при сезонните миграции, по време на придвижване от летните към зимните убежища или местата за роене и копулация. Ето защо промените в използването на териториите от човека и свързаните с това промени в структурата на растителността, водещи до фрагментация на местообитанията, унищожаване на линейните ориентири, както и използването на пестициди са сериозна заплаха за съществуването на прилепите.

В резюме, ниската размножителна способност на прилепите, хибернацията, мястото им високо в хранителната пирамида, социалният начин на живот, определящ необходимостта да се концентрират в малко на брой убежища, необходимостта от летателни коридори и свързаните тях временни убежища, ги правят твърде уязвими. Всяка промяна в ландшафта им оказва влияние. Дори малки промени, като например изсичането на дърветата край второстепен път или поставянето на улично осветление на места, където преди не го е имало, се отразява на живота на прилепите в района.




 
Виж Зелени Балкани във Facebook