Системи за мониторинг
МОНИТОРИНГ НА ПРИЛЕПИТЕ В световен мащаб съществуват множество и разнообразни системи за мониторинг на прилепите - тяхното видово разнообразие и динамика на числеността.
За съжаление малко от тях се прилагат в България. Систематични данни са събирани предимно за големите прилепни колонии в прилепни пещери.
Понастоящем, прилепите се използват като индикаторни видове в Националната система за биомониторинг и в някои проекти, в които участва в страната ни, като част от международни мониторингови схеми.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ  (НСМБР) е комплексен механизъм за проследяване и обобщаване на промените в биологичното разнообразие на Република България в дългосрочен план. Това се осъществява чрез система за оценка и анализ на въздействията върху биологичното разнообразие, неговото състояние и мерките, които се предприемат за предотвратяване на загубата му.
НСМБР е основен инструмент в помощ при взимане на управленски решения, имащи отношение към опазването на биологичното разнообразие в България на национално ниво, като заедно с това обслужва нуждите от информация на възможно най-широк кръг потребители. Обектите на мониторинг са видове от различни биологични групи и избрани типове хабитати (местообитания). Информацията се събира на регионално ниво и се обобщава на национално ниво. Регионалните бази данни се поддържат в РИОСВ, Дирекциите на националните паркове и Дирекциите на природните паркове.

ВИСОКА ПРИОРИТЕТНОСТ ЗА МОНИТОРИНГ
Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersii
Дългоух (бехщайнов) нощник Myotis bechsteinii
Остроух нощник Myotis blythii
Дългопръст нощник Myotis capaccinii
Трицветен нощник Myotis emarginatus
Голям нощник Myotis myotis
Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii
Южен подковонос Rhinolophus euryale
Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum

СРЕДНА ПРИОРИТЕТНОСТ ЗА МОНИТОРИНГ

Малък подковонос Rhinolophus hipposideros
Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi
Ръждив вечерник Nyctalus noctula
Полунощен прилеп Eptesicus serotinus

Всички изброени видове прилепи се наблюдават/мониторират от специализирани екипи в точно определени подземни местообитания. Това са пещери, изоставени минни галерии и бункери, за които се знае, че през последните години са обитавани от зимуващи или размножаващи се прилепни колонии. Списъкът на обектите за мониторинг е съобразен с включените в документа „Значими подземни местообитания на прилепи в България“ (IVANOVA, 2005) пещери и галерии. Документът е изготвен в съответствие с РЕЗОЛЮЦИЯ 4.3 MoP4 (“Guidelines for the protection and management of important underground habitats for bats”) и е официално становище на България (чрез МОСВ) пред секретариата на конвенцията EUROBATS. В този национален доклад всички значими подземни убежища (общо 92) са оценени от гледна точка на броя видове и сезонносттана обитанието, тяхната численост, статус на защита и ниво на значимост (регионално, национално и европейско/световно). За особено значими на национално и европейско ниво убежища от тях са посочени 52 пещери и галерии.
ПРОЕКТ МОНИТОРИНГ Н АПРИЛЕПНОТО БИОРАЗНООБРАЗИЕ - ИНДИКАТОРИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА "Мониторинг на прилепното биоразнообразие-индикатор за устойчиво развитие в Източна Европа" е международен проект на Лондонското зоолжско дружество и Тръста за защита на прилепите във Великобритания, финансиран от програма Дарвин.
Проектът е амбициозна мониторингова програма, чиято цел е да следи за глобалните промени, използвайки като индикаторни видове прилепите.
За целта се използва специално разработена мониторингова схема, базирана на подобни, успешно прилагани във Великобритания. При нея с помощта на ултразвукове детектори са засичат прилепите, оперделят се техния видов състав и численост. Това става по време на 40 километрови трансекти, изминавани от коли, движещи се с 20 км в час по определени маршрути. Колите са снабдени със записващи устройства, GPS и ултразвукови детектори. Последващият анализ на данните позволява да се определят видовите прилепи "засечени" по време на трансекта.
Проектът стартира за България през 2007г., като в България се координира от Зелени Балкани. В дейностите участват десетки доброволци от различни части на страната.
Понастоящем проектът се изпълнява на територията на над 13 страни от цял свят (Великобритания, България, Румъния, Хърватска, САЩ, Унгария, Мадагаскар, Монголия, Русия, Украйна, Мексико и пр.), със съдействието на стотици доброволни сътрудници. Данните от проекта се съхраняват на специално разработена за целта, интернет базирана база данни.
Повече за проекта можете да научите на неговата интернет страница http://www.ibats.org.uk/.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook