Методи за изследване
МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИЛЕПИТЕ


Нощният начин на живот на прилепите и тайственият им начин на живот ги правят трудни обекти за изследване.
За разлика от други видове, като птиците например, те трудно могат да бъдат наблюдавани или проследявани, което прави затруднява тяхното проучване.

ВИЗУАЛНО НАБЛЮДЕНИЕ
Този метод се използва предимно за да се регистрира присъствието на прилепи в дадено местообитание, да се локализират техни убежища и прочие. Някои видове могат също така да бъдат различени при полет по характерната форма на крилата, повееднието или други особености, но за това е необходим повече опит.


МРЕЖИ ЗА ПРИЛЕПИ

Както и при птиците, един от методите за изследване на прилепите е уловът им в т.нар. паяжинни мрежи. Това са мрежи от много тънки влакна (обикновено полиестерни). Мрежите се разпъват на вертикални колове на подходящи места (в близост до убежища, над реки, в проломи, сред гори и пр.). Правилното и своевременно изваждане на прилепите от мрежите гарантира липсата на каквито и да е наранявания. Уловените прилепи могат да се определят, измерят, да бъдат взети генетични или други проби и прочие.
! Всички видове прилепи в България са включени в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Законът забранява тяхнот обезпокойство по какъвто и да е начин или уловът им с каквито и да е средства и цели. Изключение се допуска само по реда на специална наредба (Наредба № 8) -  за целите на научните изследвания и със специално разрешително от Министерството на околната среда и водите.
Уловът на прилепи от хора, които не притежават това разрешително се наказва, за нарушение на Закона за биологичното разнообразие.

КАПАНИ ЗА ПРИЛЕПИ
Други методи за улов наприлепи са различни видове "капани". Те имат различно устройство и позволяват прилепите да бъдат уловени, обикновено при излитането им от техните убежища (хралупи на дървета, цепнатини и пр.).
Също както и при уловът на прилепи с паяжинни мрежи, това е забранено, с изключение на хората притежаващи специално разрешение от Министерството на околната среда и водите.

ДЕТЕКТОРИ ЗА УЛТРАЗВУК
Прилепите се ориентират в тъмнината използвайки високочестотни сигнали, попадащи в ултразвуковия диапазон. Те са недоловими за човешкото ухо.
Прилепите издават два основни вида звуци:
-          ехолокационни – звуци, с които се ориентират в околната среда и намират храната си (те се издават сравнително регулярно, имат сравнително сходна честота, която все пак варира според средата в която е прилепа, близостта до околни предмети и прочие).
-           социални – звуци с които общуват (те са по-разнообразни, включват няколко елемента - наподобяват мъничък откъс от птича песен или отделни трели).
Повечето видове прилепи могат да бъдат различени по издаваните от тях звуци, които имат различна характеристика – максимална (пикова) честота, продължителност и прочие.
Принципът на ултразвуковият детектора е, че преобразува звуците на прилепите които не са доловими за човешкото ухо, в такива, които могат да бъдат чути от човека.
Има три типа детектори: хетеродинен (heterodyne), frequency division и time expension.
При хетеродинния детектор звука на прилепа се чува в реално време (в момента в който прилепа го издава), като просто честота се преобразува , за да стане доловима за човешкото ухо. В режим на хетеродинен детектор, детектора е чувствителен към малка част от диапазона – за това ръчно трябва да се сканират честотите (тоест въртейки копчето – ти “преминаваш” през различни честоти, на които прослушваш за наличие на звуци в този диапазон; в този случай ще чуеш звук само ако издавания звук е в тази честота на която си нагласил детектора).   При този метод могат да бъдат поределени някои видове прилепи това става по пиковата честота (на която са били засечени) и характерния ритъм на издаваните от тях звуци. За целта обаче е необходима много добра слухова памет и познаване на звуците, издавани от прилепите.
Методът frequency division "деление на честота" трансформира целият ултразвуков честотен диапазон  без настройване. Честотата на ултразвукът се разделя т.е. ако фактора е 10, това означава, че честота от 50 килохерца ще бъде превърната към 5 килохерца, което вече е доловимо за човешкото ухо.
Когато детектора работи на принципа на time expension или “разширяване във времето” той прави високоскоростен запис на звука и след това го възпроизвежда обратно при по-ниска скорост. Така отделните детайли на звука стават доловими, което позволява последващия им анализ. В случая това става със специализиран софтуер, който визуалицила звуците поз формата на сонограми и позволява измерването на характеристика на звука, като максимална и минимална честота, пикова честота, продължителност и прочие.Анализирането на звуциет чрез този специализиран софтуер позволява да бодат определени повечето видове прилепи, по издаваните от тях звуци.
При time expension звука НЕ се чува в реалното време, в което е издаден от прилепа, а малко по-късно.


РАДИО- и САТЕЛИТНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Проследяването на животните с помощта на радио- или сателитни предаватели е съвременен метод за тяхното изследавне. Той дава изключително ценна информация за тяхното придвижване и начин на живот, която не може да бъде получена по друг начин.
При радиопроследяването или радиотелеметрията се използва минипредавател, който се прикрепя с помощта на безвредно за прилепите лепило към тях и издава радиосигнал. Микропредавателя излъчва в любителския диапазон на честота 149.
ХХХ или 151.ХХХ MHz. При идеални условия се „чува“ от около 5–7 km, a в пресечен терен обикновено под 2 km. Сигналите се улавят с приемник – цифров или аналогов или триангулачна антена.
Методът позволява маркираният прилеп да бъде открит във всеки един
момент докато носи микропредавателя. Теглото на предавателя е до 10% от масата на прилепа, обикновено 0,50–0,70 g. В този период прилепът се следи за около 4–7 дни и става ясно къде точно са местата за хранене, почивка, миграционни коридори и т.н. Именно натрупаните след проследяването данни позволяват вземането на обосновани решения за управлението и опазването на вида в съответния тип местообитание. Методът се прилага в случаите, когато
местообитанието е твърде комплексно, за да става ясно как прилепите
използват различните територии и експертът е затруднен при определянето
на най-подходящите мерки за тяхното управление. Телеметрията безусловно
помага и в определянето/аргументирането на точните граници при
обявяването на нови защитени територии.
Най-модерните технологии позволяват дори сателитното проследяване на маркирани прилепи с помощта на GPS.

ГЕНЕТИЧНО-МОЛЕКУЛЯРНИ МЕТОДИ

Някои от срещащите се в България и Европа видове прилепи са много
трудно различими по външни морфологични белези, измерени в полеви условия.
Единственият сигурен начин за точното им определяне е прилагането на  молекулярно-генетичен анализ на малко парче тъканна
проба (най-често от летателната ципа), взета от живо животно.
Тези методи дават ценна информация за еволюцията, произхода, родствената връзка и систематичното положение на различните видове прилепи.

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook