Прилепите и екологичните оценки
ПРИЛЕПИТЕ И ЕКОЛОГИЧНИТЕ ОЦЕНКИ Съгласно българското и европейското законодателство всички проекти и инвестиционни предложения, които могат да имат по-значително въздействие върху околната среда се подлагат на т.нар. екологични оценки.

Такива са например - Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Оценките за съвместимост (ОС). Те се правят от съответни лицензирани експерти, вписани в публичен регистър към МОСВ. В него са включени експерти притежаващи образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища, и осъществявали в продължение най-малко на пет години през последните десет години някоя от следните дейности, свързани с опазването на околната среда.

Въпреки, че законът гарантира извършването на еколочини оценки да става от висококвалифицирани експерти, сериозен проблем в България е почти пълното отсъствие на информация за прилепите и въздействието върху тях в екологичните оценки на планове, проекти и инвестиционни предложения.
По този начин, на практика не се отчита негативното влияние на много такива проекти върху прилепите.
Това дава "зелени светлина" за тяхното реализиране и води до сериозни вреди върху прилепните популации, значими за прилепите местообитания и прочие.
Ето защо е изключително важно при осъществяването на еколочични оценки да бъде обърнато внимание и на прилепите и да бъдат осъществени изследвания, които гарантират, че съответните проекти няма да им навредят.

С цел да подмогне процеса на разработване на екологичните оценки през 2008г. бе създаден Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда. Наръчникът се нарича: Прилепите: методика за изготвяне и оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост (Автор: Боян Петров, Национален природонаучен музей - БАН).

В сайта е представена извадка от Наръчника. Пълният текст на Наръчника можете да  изтеглите ТУК.

     
Documents to download Size Type
Прилепите: методика за изготвяне и оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост (Автор: Боян Петров, Национален природонаучен музей - БАН). 5 Mb pdf
ПОВЕЧЕ ЗА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ОЦЕНКИ
ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА (EО)

1. Дефиниция и цели
С Екологичната оценка (ЕО) се дава представа за очакваните промени, които ще настъпят в околната среда от изпълнението на инвестиционните инициативи, заложени в планове и програми (ПП) в сферата на:
* Селското и горско стопанство
* Рибарството
* Транспорта и далекосъобщенията
* Енергетиката и промишлеността, включително добива на подземни богатства
* Управлението на отпадъците
* Управлението на водните ресурси
* Туризма
* Устройственото планиране и земеползването.
Целта на тази оценка е да осигури високо ниво на защита на околната среда чрез определяне на очакваното въздействие от дейностите, предмет на стратегическото планиране.

2. Кога се налага извършването:
Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 от ЗООС.
Планове и програми в посочените области, но на местно равнище за малки територии и изменения на цитираните по-горе ПП се оценяват, когато при прилагането им се очакват значителни въздействия върху околната среда.
ЕО на ПП се извършва едновременно с изготвянето им и/или одобряване от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и Народното събрание като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.
Компетентният орган в лицето на министъра на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от ЕО за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с Наредбата, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:
1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:
1. степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите;
2. осигуряване на устойчивото развитие и постигане на националните и регионалните цели;
2. характеристиките на последствията и на засегнатата територия по отношение на: същност, обхват, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, размер и пространствен обхват на последствията, ценност и уязвимост на засегнатата територия; въздействие върху ландшафтите или върху елементи на Националната екологична мрежа;
3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми.

3. Процедура:
Процедурата, описваща условията и реда за изготвяне на ЕО на ПП е представена в НАРЕДБАТА за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Приета с ПМС № 139 от 24 юни 2004 г.) (Загл. изм., ДВ, бр. 3 от 2006 г.) (Обн., ДВ, бр. 57/2004 г.; изм. и доп., бр. 3/2006 г.).
Докладът за ЕО или екологичната част на плана/програмата се възлага за разработване от експерти, регистрирани по реда на чл. 83, ал. 9 ЗООС.

Екологичната оценка се извършва в следната последователност:
1. преценяване на необходимостта и обхвата за ЕО;
2. изготвяне на доклад за ЕО;
3. провеждане на консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана или програмата;
4. обществено обсъждане – когато се изисква за проекта на ПП съгласно специален закон или са постъпили повече от две мотивирани негативни становища или предложения за алтернативи при провеждане на консултациите;
5. отразяване на резултатите от консултациите в доклада за ЕО;
6. определяне на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана или програмата;
7. издаване на становище по ЕО;
8. наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата.

Тези действия или онези от тях, които са приложими според конкретния случай, се съвместяват с етапите, през които преминава процедурата за изготвяне и одобряване на плана/програмата при спазване на условието за издаване на становището по ЕО преди одобряването на ПП.

4. Резултат:
В резултат от провеждането на процедурата по ЕО на ПП се издава становище от компетентния орган, който е:
1. за плановете и програмите, одобрявани от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание - министърът на околната среда и водите;
2. за плановете и програмите, одобрявани от териториалните органи на изпълнителната власт или от общинския съвет - директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или министърът на околната среда и водите в обхвата на тяхната компетентност.

5. Нормативна база:
ЗАКОН за опазване на околната среда (Обн., ДВ, бр. 91/ 2002 г.; посл. изм. и доп., бр. 89/2007 г.);
НАРЕДБА за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Приета с ПМС № 139 от 24 юни 2004 г.) (Загл. изм., ДВ, бр. 3 от 2006 г.) (Обн., ДВ, бр. 57/2004 г.; изм. и доп., бр. 3/2006 г.)

Указания за прилагането на процедурата:
Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България, МОСВ, София 2002



ОЦЕНКА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА - ОВОС

Цели
С ОВОС се цели съвместяване на очакванията по отношение на околната среда в процеса на устойчиво развитие в съответствие с принципите на опазване на околната среда, интегрирани в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други
.

Историческа справка
Процедурата по ОВОС в България е въведена през 1991 г. със Закона за опазване на околната среда, първият закон в тази област в началото на преходния период. Регламентираната процедура е съобразена с Директива на ЕС (85/337/ЕЕС) и въвежда превантивната дейност като основен принцип на управлението на околната среда. През 1992 г. е приета първата Наредба № 1 за ОВОС, детайлизираща процедурата и изискванията, поставени рамково в закона. В резултат на натрупания практически опит се налага подготовката и влизането в сила на нова Наредба(№1) по ОВОС, през 1995 г.
Следвайки практическото развитие на процеса на ОВОС в България и съобразено с опита и познанията по прилагането в страните–членки на Европейския съюз, ЗООС в частта по ОВОС се променя няколко пъти, с което се усъвършенстват правилата и изискванията по ОВОС. Най-значителното по своя обем и същност е изменението от 1997 г., когато се поставят конкретни критерии за извършване на задължителна ОВОС и ясно се регламентират компетентните органи.
През 1998 г. се отменя Наредбата от 1995 г. и се приема нова Наредба №4 за оценка въздействието върху околната среда. Това се налага за изпълнение на изискванията за съобразяване на българското законодателство с това на ЕС, както и за включване напълно практиката на ЕС. Отразена е значителна част от влязлата в сила Директива 97/11/ЕС за изменение на Директива 85/337/ЕЕС за ОВОС; прецизирани са изискванията към обхват и съдържание на докладите за ОВОС за планове и програми, проекти и обекти в експлоатация; детайлно се регламентира последователността на процеса за различните проекти и обекти, както и мястото на ОВОС в процеса на одобряване и разрешаване на инвестиционните намерения; поставя се началото на регламентирания контрол за изпълнение условията на издадените от компетентните органи решения по ОВОС. Също така е регламентирана процедурата по ОВОС за обекти с трансгранично въздействие в съответствие с ратифицираната от Република България през 1995 г. Конвенция за ОВОС в трансграничен контекст.
Участието на обществеността става задължителна и съществена част от процедурата по ОВОС в България. Регламентираните нормативни изисквания позволяват обществеността да изразява своето мнение към резултатите от извършената ОВОС (и косвено към самия план, проект или обект в експлоатация). Това дава възможност действително да бъде оказано въздействие при вземане на едно или друго решение - по отношение на съществуващите алтернативи, предлагане на нови алтернативи, в някои случаи дори и за не разрешаване на реализацията на проекта или частично спиране на обекти в експлоатация. В периода 1997-1998 г. от обществеността и НПО са отхвърлени няколко проекта.
Нормативната уредба ясно регламентира и процедурата за обжалване по съдебен ред на взетите решения по ОВОС от компетентните органи, МОСВ или РИОСВ.
България предприема стъпки и за прилагане на стратегическата ОВОС на планове и програми. През 1999 г. е създадена Междуведомствена комисия към МОСВ с участие на представители на МЗ, МЗГ, МРРБ и национални експерти, която конкретизира изискванията към обхват и съдържание на докладите за ОВОС за устройствените планове и техните изменения.
През 2003 г. е приета нова НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, която след изм. и доп. в началото на 2006 г. е действаща и понастоящем.

За кои обекти се извършва
ОВОС се извършва задължително на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 на ЗООС. Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 2 на ЗООС, както и за техните разширения или промени.

Процес на ОВОС:

Етапите от процеса на ОВОС са:

  1. уведомяване на компетентните органи и засегнатото население;
  2. преценяване на необходимостта от ОВОС;
  3. извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;
  4. оценяване качеството на доклада за ОВОС;
  5. организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС;
  6. вземане на решение по ОВОС;
  7. осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС;
  8. презаверяване на решение по ОВОС, загубило правно действие.
етапи пояснения
ПОДГОТОВКА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Инвеститорът осигурява задание за проектиране или прединвестиционно проучване в зависимост от намеренията си.
УВЕДОМЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН ПО ОКОЛНА СРЕД И ЗАСЕГНАТОТО НАСЕЛЕНИЕ Осигурява се от инвеститора, като уведомяването трябва да е писмено. Компетентните органи по околна среда са МОСВ и РИОСВ.
ПРЕЦЕНЯВАНЕ (SCREENING) Извършва се от компетентният орган по околна среда за всеки конкретен случай, като:
  • за инвестиционно предложение в Приложение № 1 на ЗООС се изисква задължителното извършване на ОВОС;
  • за инвестиционно предложение в Приложение № 2 на ЗООС се преценява необходимостта от ОВОС случай по случай и съобразно критерии.
  • за инвестиционно предложение извън Приложения № 1 и 2 на ЗООС, но засягащо защитени зони от Националната екологична мрежа се преценява необходимостта от ОВОС случай по случай и съобразно критерии.
За случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС компетентният орган по околна среда издава мотивирано решение:
  • за извършване на ОВОС;
  • да не се извършва ОВОС.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБХВАТА НА ОЦЕНКАТА (SCOPING) Изработването на заданието за обхвата на ОВОС се осигурява от инвеститора, както и провеждането на консултации с компетентни органи по околна среда, специализирани ведомства, включително и поделенията на Министерство на здравеопазването и засегната общественост.
ИЗГОТВЯНЕНА ДОКЛАДА ЗА ОВОС Възлага се от инвеститора на регистрирани от МОСВ експерти по ОВОС.Изготвя се съобразно заданието при провеждане на консултации при необходимост и при ползване на актуални данни, съвременни познания и методи на оценка.
ОЦЕНЯВАНЕНА КАЧЕСТВОТО НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС Инвеститорът представя изготвения доклад пред компетентния орган по околна среда за оценка на качеството му. Компетентният орган оценява качеството по степенна система, в резултат от която:
  • при положителна оценка на качество на доклада се организира обществено обсъждане;
  • връща доклада за допълване, като дава конкретни указания за това;
  • връща доклада за преработване.
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕНА ДОКЛАДА ЗА ОВОС Инвеститорът предоставя копия от доклада на засегнатите общини/кметства/райони, посочени от компетентния орган по околна среда и съвместно с тях организира среща за обществено обсъждане, за което уведомява интересуващите се чрез средствата за масово осведомяване.Общините/кметствата/районите, компетентните органи по околна среда и инвеститорът осигуряват достъп до доклада за ОВОС на всички интересуващи се най-малко 1 месец преди датата на срещата.Инвеститорът представя пред компетентния орган по околна среда становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат от общественото обсъждане.При постъпили предложения за други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение инвеститорът по своя преценка може да възложи допълнение към доклада и да организира ново обществено обсъждане.
ВЗЕМАНЕНА РЕШЕНИЕ ПО ОВОС Решението по ОВОС се взема от компетентния орган по околна среда въз основа на доклада за ОВОС, проведена процедура, резултатите от общественото обсъждане и решение на съответния Експертен екологичен съвет. Решението може да бъде за
  • за одобряване осъществяването на инвестиционното предложение;
  • за неодобряване осъществяването на инвестиционното предложение

Нормативна база

Указания за прилагането на процедурата:



ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТ (ОС)

Изготвя се в съответствие с разпоредбите на НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Приета с ПМС № 201 от 31 август 2007 г.) (Обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г.) за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат отрицателно въздействие върху тях, както следва:
* планове, програми и проекти, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от съответните компетентни централни или териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление или на Народното събрание;
* изменения на влезли в сила планове, програми и проекти;
* инвестиционни предложения за дейности и технологии:
1. включени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда;
2. извън обхвата на приложения № 1 и 2 на ЗООС, свързани с промяна на предназначението и/или на начина на ползване на имота;
3. инвестиционни предложения за разширение и/или промяна на инвестиционни предложения, включени в приложения № 1 и 2 на ЗООС.

Оценка за съвместимостта се прилага за посочените планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които попадат изцяло или отчасти в границите на защитена зона. Прилага се също и за инвестиционни предложения извън границите на защитените зони, когато попадат в обхвата на приложения № 1 и 2 на ЗООС.

НОРМАТИВНА БАЗА, СВЪРЗАНА С ЕКОЛОГИЧНИТЕ ОЦЕНКИ:

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕКСПЕРТИТЕ ПО ЕО И ОВОС:

Оценките по ЕО и ОВОС се възлагат на колектив от регистрирани експерти - български и чуждестранни физически лица, с ръководител, които трябва да декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията на инвестиционните предложения.

МОСВ регистрира в публичен регистър лицата, които притежават образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища, и са осъществявали в продължение най-малко на пет години през последните десет години някоя от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:

  1. проектантска дейност;
  2. практика в производствени предприятия;
  3. експертна дейност, в това число и изработване на експертизи, писмени консултации, доклади по ОВОС, екологични одити или екологични анализи;
  4. преподавателска дейност във висши училища и/или научна дейност;
  5. контролна дейност.

Удостоверението за вписване в регистъра има валидност пет години. Отказът, както и мълчаливият отказ подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Редът за създаване и поддържане на регистъра и редът за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят с НАРЕДБА на МОСВ № 1/2003г. за реда за създаване и поддържане на публичен регистър на експертите, извършващи екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, и реда за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра (Обн., ДВ, бр. 22/2003 г.; изм. и доп., бр. 100/2005 г.)

Със заповед на министъра на околна среда и водите от регистъра се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:

  1. три пъти са били автори на раздели от доклади за ОВОС, които са връщани за преработване при оценяването качеството на доклада;
  2. са представили невярна декларация за незаинтересованост от реализацията на инвестиционното предложение и това е доказано по съответния ред.

Изключването от регистъра е за срок от 5 години. След изтичането на този срок лицата могат да кандидатстват за ново вписване в регистъра по общия ред, определен с наредбата.



Използвана е информация от сайта: www.stani.ekoekspert.com.





АЛГОРИТЪМ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРИЛЕПИТЕ ПО ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ОВОС И ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТ

     
Documents to download Size Type
Прилепите: методика за изготвяне и оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост (Автор: Боян Петров, Национален природонаучен музей - БАН). 5 Mb pdf



 
Виж Зелени Балкани във Facebook