Прилепите и ветроенергийните паркове
ПРИЛЕПИ И ВЯТЪРНИ ТУРБИНИ
Строежът на ветроенергийни паркове е сравнително нова, но бързо набираща популярност инициатива у нас за получаване на енергия от възобновяеми източници. Проблемите с глобалното затопляне и ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове са причина са субсидирането на нови ветроенергийни паркове и бумът от строеж на такива - често без нужните оценки за тяхното екологично въздействие.

Опитът на Америка и Западна Европа показва, че често ветроенергийните  паркове могат да бъдат причина за сериозна смъртност на птици и прилепи, особено когато са построени на места с "тесен фронт на миграция".

Има различни хипотези за сравнително високият процент смъртност при прилепите, причинена от ветрогенератори:
1. Линейни коридори - ветрогенератори, инсталирани по билни части на горски масиви, създават линейни просеки в горите, които привличат прилепите.
2. В търсене на убежища - прилепите „проучват“ ветрогенераторните стълбове като места с потенциални убежища.
3. Ландшафтни промени - прилепите се хранят с насекоми, които се привличат от създадените ландшафтни промени в района на
ветропарковете.
4. Периоди със слаби ветрове - установено е, че именно в такива периоди прилепната смъртност сред ловуващи и мигриращи видове е най-висока.
5. Звуково привличане - прилепите са привлечени от чуваемия и/или ултразвуков шум, предизвикан от въртенето на перките.
6. Визуално привличане - нощните насекоми се привличат и струпват около ветрогенераторите.
7. Грешна ехолокация - прилепите не могат да „видят“ навреме въртящата се перка или грешно изчисляват скоростта на въртене.
8. Електромагнитна заблуда - въртящите се перки генерират комплексни електромагнитни полета, които предизвикват дезориентация у прилепите.
9. Промени в декомпресията - резките промени в налягането в резултат на въртенето предизвикват вътрешни повреди в организма или дезориентация у прилепите по време на близък полет до перките.
10. Инверсии - термалните инверсии създават гъста мъгла и ниски температури в котловините, докато по същото време около ветрогенераторите, инсталирани по открити била, е значително по-топло за прилепите и нощните насекоми.

За повече информация: Ecological impacts of wind energy development on bats: questions, research needs, and hypotheses http://www.bu.edu/cecb/reprints/2007/Kunz.Bats%20&%20Wind.07.pdf)

Всичко това налага при строежът на вятърни турбини и ветроенергийни паркове, потенциалните опасности за прилепите да бъдат отчетени при изготвянето на екологични оценки - ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда), ОС (Оценки за съвместимост) и пр. При изготвянето на оценките трябва да се отчита наличието на убежища на прилепи в близост до генераторите, наличието на летателни или миграционни коридори, "хранителни" местообитания, размножителни колонии и прочие.
При наличие на предпоставки за висока смъртност на прилепи трябва да бъдат предприети съответни мерки, това да се предотврати - промяна на местоположението, височината на перките и прочие.

Препоръки за избягване и намаляване на въздействието от ветроенергийни паркове и вятърни турбини върху прилепите
• Разположение на турбините: Предпроектните проучвания трябва достатъчно добре да проследят разположението на летателните коридори на местните и мигриращите видове, което ще улесни вземането на решение за точните места за
изграждане на площадките за всяка от турбините. Линия от перки, която разделя дадено убежище от хранителната територия на колония от прилепи е сигурна предпоставка за непрекъснати сблъсъци. Върху работната карта трябва да бъдат указани местата с най-висока концентрация на ловуващи и мигриращи прилепи, така че точно там да не се строят ветрогенератори.
Tрадиционните миграционни коридори на птици и прилепи в България преминават по Черноморското крайбрежие, Струмската долина, река Дунав, долината на р. Марица, Искърския пролом и другаде). На местно ниво всеки добре обособен проход в планините със сигурност представлява „тясно“ място за миграция. Правилното разположение на нови турбини със сигурност ще намали значително риска от висока смъртност.
• Намаляване площта на местообитанията около турбините, в които се развиват жертви Районът около площадките за турбини и пътищата за достъп обикновено
са силно повлияни от строителните дейности и много често създават
отлични условия за развитие на много видове риещи насекоми, дребни гризачи
и плевелна растителност. Наличието им е предпоставка за привличането на прилепи, насекомоядни и грабливи птици, с което нараства риска от сблъсъци с перките. Биолозите изготвящи препоръките трябва да предвидят строителни и управленски практики, които ще намалят риска от привличането на жертви и хищници в района на турбините.
• Избягване на светлини, които привличат насекоми, прилепи и птици Въпреки, че все още не е напълно изяснено какво е влиянието на светлините върху прилепите и птиците, със сигурност е ясно, че постоянно светещи сигнални светлини привличат нощни насекоми и по този начин създават потенциална предпоставка за повишен риск от сблъсъци. Ето защо се препоръчва на турбините да се монтират само мигащи светлини, чийто период на светене е нагласен на минимална продължителност без това да нарушава изискванията за безопасност и сигурност. Използвайте източници с бяла светлина, настроени да се изключват в периодите, когато не се изисква светлина. Препоръчително е използването на насочени светлини, които осветяват само зоната около съоръженията.
• Намаляване влиянието на електропреносната мрежа С цел предпазване от сблъсъци и къси съединения препоръчайте подземно полагане на електропреносната мрежа свързваща отделните турбини и трансформатори, освен ако това няма да доведе до по-високо негативно влияние върху някой от останалите биологични компоненти.
• Отстраняване на неработещи турбини
С цел намаляване на риска от сблъсъци на прилепи и птици, отстранете нефункциониращите ветрогенератори. Достатъчно подробен план за
премахване на неработещите съоръжения, инфраструктурата около тях и последваща рекултивация на терена трябва да е задължителна част от инвестиционното предложение, без което то трябва да се счита като непълно.
Планът трябва да предвижда пълно премахване на фундамента на площадка
(до 1 м под земното ниво), оградните и спомагателни съоръжения както и пътя за достъп. Задължителна част от процедурата е и представянето на документи за финансовото обезпечаване на рекултивацията и споразумение между инвеститора и собственика на земята за условията, при които ще се осъществи този план.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПУБЛИКУВАНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – ПРИЛЕПИ И ВЕТРОЕНЕРГИЙНИ ПАРКОВЕ БЪЛГАРИЯ
Досега в България е осъществено само едно предварително проучване за видовия състав и активността на прилепите в площ, планирана за ветрогенераторен парк. Територията, обект на проучване, се намира в землището на гр. Балчик, южно от кв. Момчил. Инвестиционният проект предвижда построяването на 12 ветрогенератора, като оценката върху активността на прилепите е само част от общия доклад за потенциалното влияние на парка върху биологичното разнообразие в района. В кратък период от време през август, септември и октомври 2003 г. екипът е провел изследване с ултразвукови детектори по метода на точковите прослушвания.
По три нощи във всеки от трите месеца са правени записи на летящите прилепи в проективната площ на въртене на всеки от ветрогенераторите.
Резултатите показват, че на всеки час са прелитали средно по 2,2 екземпляра от 3 до 4 вида в района на планираните генератори. Изследването е доказало, че в територията на парка прилепите не се хранят, а само прелитат през нея от убежищата си към ловните площи и обратно. В заключение докладът препоръчва използваната методика да се прилага във всички подобни случаи за оценка върху активността на прилепите в райони, обект на инвестиционно намерения за изграждане на ветрогенераторни паркове.

Източник: Ivanova T. 2005. Preliminary study on the bats (Mammalia:Chiroptera) in the region of Kayraka (residential area Momchil in the town of Balchik) – a model for evaluation of the impact of investment projects for establishing wind energy park in Bulgaria on bats. - In: Results of the study of the migration of birds and bats in a location of a planned wind power plant near town of Balchik, Northeastern
Bulgaria. BSPB/BirdLife Bulgaria, Technical Report Series № 2, 2005, 39–43 p.

НОРВЕГИЯ
Проведеното в северната част на страната (остров Смола) изследване за влиянието на 44 ветрогенератора (по 2.3 MW) е достатъчно красноречив пример за високата смъртност, която те причиняват върху местното крилато биоразнообразие. Веднъж седмично от април до ноември екип от събирачи е инспектирал площите под всеки от инсталираните ветрогенератори и е документирал всички открити жертви. За периода на изследването, освен стотиците убити птици, с помощта на специално обучено куче са били открити общо 475 убити прилепа от 8 вида. С помощта на статистически модел е доказано, че процентът на откриваемост на жертвите не надминава 25% от общия брой на убитите крилати животни. Това означава, че за да получим реалния брой на жертвите, трябва да умножим броя на откритите трупове средно по 4. Цифрите надминават и най-песимистичните прогнози за влиянието на този тип ветрогенератори! При положение, че на изследвания остров се срещат общо около 9 вида прилепи, почти всички с ниска численост, а в България, където почти във всеки район (без най-високите части на планините), се срещат от 10 до 20 вида, повечето с висока численост, точните прогнози за влиянието им върху прилепите са изключително трудни, но със сигурност цифрите са много високи.

Източник: http://www.ivt.ntnu.no/bat/mb/vindkraft/2006/2006innlegg/Innlegg30aug2006.pdf

САЩ
Изследванията по тази тема са изненадващо малко на брой, независимо от хилядите инсталирани ветрогенератори. Представително сравнително изследване за влиянието им върху регионалното биологично разнообразие за територията на САЩ е установило, че най-висока е прилепната смъртност в района на ветропарковете, изградени около и по билата, покрити с горски масиви в източните части на континента. Най-голям брой загинали прилепи (41.6 екз./1 МW инсталирана мощност/1 година) е наблюдаван в района на Buffalo Mountain Wind Energy Center, където всъщност е било проведено и най-задълбоченото теренно изследване. Друго проучване, проведено през лятото на 2006 г. в района на ветрогенератори, инсталирани в открити степно-тревни съобщества в Оклахома, е констатирало смъртта на 111 прилепа, 86% от които са били бременни или кърмещи женски. В общия случай за САЩ и Европа най-висока сред мигрантните видове прилепи е смъртността в края на лятото и началото на есента. Причината за по-малкия брой загинали прилепи през пролетта се дължи от една страна на по-малкия брой изследвания, проведени от март до май, но и на вероятно по-голямата височина на полета през пролетта от друга страна. През лятото жертви на перките стават най-вече екземпляри от местните популации.

Източник: Ecological impacts of wind energy development on bats: questions, research needs, and hypotheses
http://www.bu.edu/cecb/reprints/2007/Kunz.Bats%20&%20Wind.07.pdf
 
Информация и статии за въздействието на ветроенергийните паркове върху прилепите можете да намерите също тук:
www.batsandwind.org





 
Виж Зелени Балкани във Facebook