Зелени Балкани
Глобалния екологичен фонд ГЕФ
Световна банка
Министерство на околната среда и водите
Зелени Балкани
Български Български     English English

header
Име на проекта: ” Поморийско езеро – консервация, възстановяване и устойчиво управление” GEF - MSP TF 054774

Р Е З Ю М Е GEF фокални области: Консервация на биоразнообразието
GEF Изпълнителна агенция: Световна Банка
Реципиент: СНЦ „Зелени Балкани”
Период на изпълнение: февруари 2005 - февруари 2010
Партньори на проекта: Министерство на околната среда и води и Община Поморие
Бюджет на проекта (GEF) - 863,100 $


Обща информация:Поморийско езеро е свръх солена лагуна по българското Черноморие. Влажната зона предлага рядко съчетание на условия за живот, които позволяват развитието на много рядък комплекс от соленолюбива растителност. Много от растенията са застрашени и включени в различни природозащитни документи и Червената книга на България като два вида солянки, камилска трева, черноморска ауриния, тойната и т.н.
Езерото се обитава от 17 вида влечуги и земноводни, 31 вида бозайници, между които и най-малкият бозайник на света – етруската земеровка. Лагуната и околностите осигуряват условия за живот на 9 вида прилепи, всички от които защитени от българското и международно законодателство.
Най-голямо е разнообразието на птици - 268 вида (гнездещи, зимуващи, мигриращи), голяма част, от които редки и световно застрашени видове като тръноопашата потапница, червеногуша гъска, къдроглав пеликан, белоока потапница, пойния лебед, рибарки и др. Лагуната се намира на втория по големина миграционен път - Via Pontika и всяка година хиляди щъркели, пеликани, гъски и хищни птици преминават над езерото на път от Европа към Африка. Макар и малко по площ едва 714 ха богатото разнообразие на птици нарежда Поморийско езеро на трето място сред останалите български влажни зони по Черноморието.
С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийско езеро и прилежащите територии са обявени за Защитена местност по българското законодателство (2001), за Рамсарско място (2004) по смисъла на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и водолюбивите птици и е един от 10-те български сайта в световния списък на Конвенцията, регистриран с № 1229. През 1998 г. езерото е обявено за Орнитологично важно място за птиците, а от 2007 г. официално е включено в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията.
От хилядолетия от солената лагуна се добива сол, а през ХХ век от езерото активно започва да се добива и използва лечебната му кал за лечение, рехабилитация и СПА процедури. През последните години Поморийско езеро е притегателно място за много бърдуочъри (орнитотуристи) пристигащи организирано от цял свят, за да наблюдават птичето богатство на влажната зона.
За съжаление през последните години Поморийското езеро се намира под изключителен човешки натиск – наред с безпокойството от бракониери, всяка година растящото строителство замърсява бреговете на езерото с тонове битови и строителни отпадъци. Освен това огромният апетит за нови строителни терени води до усвояване на природни територии, пресушаване и застрояване на прилежащи малки влажни зони около езерото, което оказва силен отрицателен ефект върху неговото биоразнообразие. Силно лимитиращи фактори върху биоразнообразието на влажната зона са и нарушения хидрологичен и солеви баланс на лагуната и липсата на подходящи местообитания за гнездене на редките и застрашени видове птици в района на езерото.

От 1996г. Сдружение Зелени Балкани изпълнява Програма за консервация и възстановяване на биоразнообразието на Поморийско езеро. Ежегодно съвместно с Британския тръст за доброволци за консервация (BTCV) се провеждат международни консервационни бригади, чиято цел е подобряване гнездовите местообитания на редките и застрашени видове птици. За последните 15 години Сдружението привлече подкрепа на различни донори и международни институции за опазване на влажната зона и нейното природно наследство.

През 1999 г. „Зелени Балкани” изготви проектна концепция за консервация и възстановяване на Поморийско езеро, която бе одобрена от Глобалния екологичен фонд и българското правителство. Стартира изготвянето на пълно проектно предложение, в което като партньори бяха привлечени МОСВ, Община Поморие, солопроизводителите и др. заинтересовани страни. Настоящият проект получи подкрепата на Глобалния екологичен фонд и Световна банка (2005), за да подпомогне устойчивото управление на Поморийско езеро и екосистемата от влажни зони, чрез дейности за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и устойчиво ползване на природните ресурси.


Цели на проекта: Главна цел
Да подкрепи устойчивото управление на Поморийско езеро и екосистемата от влажни зони, чрез подпомагане на дейности за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и устойчиво ползване на природните ресурси.

Подцели на проекта
• Да подкрепи развитието и изпълнението на планове за дългосрочно управление на защитената територия като акцентира върху консервацията, възстановяването и управлението на природните ресурси на екосистемата;
• Да възстанови базата от природни ресурси на екосистемата и хидрологичния баланс на влажната зона;
• Да повиши информираността сред местните общности и туристическия сектор за влажната зона и необходимостта от опазване на природното богатство на лагуната;
• Да подобри сътрудничеството с държавните и местни власти, бизнеса и други места за възстановяване на влажните зони в България и Европа;

Проектни дейности:

1. Изграждане на Рамка на управление.
2. Разработване на План за управление (ПУ) на комплекса от защитени природни територии на Поморийско езеро.
3. Изпълнение на Плана за управление
3.1.Подпомагане управлението на защитена местност Поморийско езеро.
3.2.Възстановяване и управление на природните ресурси.
3.3. Изпълнение на програма за екологично образование и обществено осведомяване.
3.4. Изготвяне на мониторингова програма за управление на комплекса от защитени природни територии.
4.Управление на проекта, национално и международно сътрудничество.




Виж Зелени Балкани във Facebook