В книгите пише, че най-интензивният прелет на белите щъркели през България през есента обикновено е през втората половина на август и началото на септември. Само че… щъркелите явно не са чели тези книги. И докато според календара тепърва трябва да навлизаме в пика на есенната миграция, част от младите щъркели, тръгнали от Белозем, вече са достигнали Африка!
Разположено в сърцето на България, Белозем е известно с необикновената си връзка с белия щъркел. Тук птиците са не просто част от пейзажа, а истински символ на селото и неговата природозащитна идентичност. През 2005 г. Белозем е обявено за „Европейско село на белия щъркел“ в рамките на инициативата на Euronatur, превръщайки се в един от европейските примери за общност, която живее в непосредствено съжителство с този емблематичен вид.
Историите на излюпените в Белозем бели щъркелчета знаем благодарение на малките GPS предаватели, поставени с подкрепата на нашите партньори „FUTURE – You & The Planet“. Именно те ни позволяват да надникнем в един свят, който допреди няколко десетилетия познавахме предимно чрез наблюдения и предположения.
Къде са щъркелите сега? От трите млади щъркелчета, излетели от гнездата в село Белозем:
Разположено в сърцето на България, Белозем е известно с необикновената си връзка с белия щъркел. Тук птиците са не просто част от пейзажа, а истински символ на селото и неговата природозащитна идентичност. През 2005 г. Белозем е обявено за „Европейско село на белия щъркел“ в рамките на инициативата на Euronatur, превръщайки се в един от европейските примери за общност, която живее в непосредствено съжителство с този емблематичен вид.
Историите на излюпените в Белозем бели щъркелчета знаем благодарение на малките GPS предаватели, поставени с подкрепата на нашите партньори „FUTURE – You & The Planet“. Именно те ни позволяват да надникнем в един свят, който допреди няколко десетилетия познавахме предимно чрез наблюдения и предположения.
Къде са щъркелите сега? От трите млади щъркелчета, излетели от гнездата в село Белозем:
- Едното, за съжаление, загина в Турция.
- Второто вече е в Чад. То е напуснало България на 31 юли, а на 22 август е достигнало Чад. За само 22 дни е изминало над 3000 км.
- Третото е достигнало Египет. То е потеглило от България на 30 юли, а на 14 август вече е в района на Луксор, където се намира и в момента.
- А щъркелът, който е започнал пътуването си от Унгария, все още е в България.
Това е прекрасна илюстрация на нещо много важно: дори птици от един и същи вид, мигриращи по едно и също време, могат да имат удивително различни стратегии и темпове на придвижване.
Но защо тази година някои щъркели изглеждат толкова „нетърпеливи“?
Тук науката все още няма един-единствен отговор. Времето и атмосферните условия могат да имат огромно значение. Белите щъркели са големи птици, които разчитат основно на въздушните течения – термиките, за да се издигат и да пестят енергия при дългия си полет. Затова подходящите атмосферни условия могат да направят един миграционен ден много по-благоприятен от друг. При подходящи условия птиците могат да изминат значителни разстояния с по-малък разход на енергия. Когато условията са неблагоприятни, те могат да забавят, да спрат или да изчакат. Изследванията с GPS проследяване на бели щъркели показват колко силно вятърът и атмосферните условия влияят върху скоростта, маршрута и продължителността на миграцията.
Температурата и климатът също могат да играят роля. По-топлите условия могат да влияят върху времето и интензивността на образуване на термики, наличието на храна и условията по миграционния маршрут.
В по-широк план учените вече наблюдават промени във времето на миграция при много дългомигриращи птици, свързани с променящия се климат. Това обаче не означава автоматично, че именно климатичните промени са причината за ранното пристигане на нашите щъркели тази година. За подобен извод са необходими дългосрочни наблюдения и данни за повече години, които се надяваме да имаме възможност да съберем.
А GPS-ът ни показва нещо, което очите ни не могат да видят. Проследяването разкрива не само къде отиват птиците, но и колко бързо се придвижват, по какъв маршрут преминават, къде спират и колко различни могат да бъдат миграционните стратегии на отделните индивиди.
А пътят никак не е лесен. Белите щъркели избягват големите морски пространства, защото разчитат на термики, които се образуват над сушата. Затова европейските популации се концентрират по определени миграционни коридори – включително през Балканите, Босфора и Мала Азия. И така, докато ние тепърва очакваме небето над България да се изпълни с щъркели, някои от тях вече са на повече от 3000 километра от дома. А благодарение на GPS предавателите можем да проследим това невероятно пътуване почти стъпка по стъпка.
Това не е единственият случай, в който GPS технологиите ни помагат да проследяваме невероятните пътешествия на птиците. В рамките на проект „Живот за белошипата ветрушка“ (LIFE19 NAT/BG/001017) бяха поставени GPS предаватели на белошипи ветрушки, които ни позволиха да разкрием техните миграционни маршрути, местата за почивка и зимуване. Получените данни също разказват изключително интересни истории. Затова продължавайте да следите – предстоят още много впечатляващи пътешествия, които ще ви разкажем!
Маркирането на младите бели щъркели с GPS предаватели се осъществява с подкрепата на „FUTURE – You & The Planet“.
Но защо тази година някои щъркели изглеждат толкова „нетърпеливи“?
Тук науката все още няма един-единствен отговор. Времето и атмосферните условия могат да имат огромно значение. Белите щъркели са големи птици, които разчитат основно на въздушните течения – термиките, за да се издигат и да пестят енергия при дългия си полет. Затова подходящите атмосферни условия могат да направят един миграционен ден много по-благоприятен от друг. При подходящи условия птиците могат да изминат значителни разстояния с по-малък разход на енергия. Когато условията са неблагоприятни, те могат да забавят, да спрат или да изчакат. Изследванията с GPS проследяване на бели щъркели показват колко силно вятърът и атмосферните условия влияят върху скоростта, маршрута и продължителността на миграцията.
Температурата и климатът също могат да играят роля. По-топлите условия могат да влияят върху времето и интензивността на образуване на термики, наличието на храна и условията по миграционния маршрут.
В по-широк план учените вече наблюдават промени във времето на миграция при много дългомигриращи птици, свързани с променящия се климат. Това обаче не означава автоматично, че именно климатичните промени са причината за ранното пристигане на нашите щъркели тази година. За подобен извод са необходими дългосрочни наблюдения и данни за повече години, които се надяваме да имаме възможност да съберем.
А GPS-ът ни показва нещо, което очите ни не могат да видят. Проследяването разкрива не само къде отиват птиците, но и колко бързо се придвижват, по какъв маршрут преминават, къде спират и колко различни могат да бъдат миграционните стратегии на отделните индивиди.
А пътят никак не е лесен. Белите щъркели избягват големите морски пространства, защото разчитат на термики, които се образуват над сушата. Затова европейските популации се концентрират по определени миграционни коридори – включително през Балканите, Босфора и Мала Азия. И така, докато ние тепърва очакваме небето над България да се изпълни с щъркели, някои от тях вече са на повече от 3000 километра от дома. А благодарение на GPS предавателите можем да проследим това невероятно пътуване почти стъпка по стъпка.
Това не е единственият случай, в който GPS технологиите ни помагат да проследяваме невероятните пътешествия на птиците. В рамките на проект „Живот за белошипата ветрушка“ (LIFE19 NAT/BG/001017) бяха поставени GPS предаватели на белошипи ветрушки, които ни позволиха да разкрием техните миграционни маршрути, местата за почивка и зимуване. Получените данни също разказват изключително интересни истории. Затова продължавайте да следите – предстоят още много впечатляващи пътешествия, които ще ви разкажем!
Маркирането на младите бели щъркели с GPS предаватели се осъществява с подкрепата на „FUTURE – You & The Planet“.
