Краят на лятото е тук. Дните постепенно се скъсяват, а над колониите на белошипите ветрушки отново се усеща оживление. Птиците се събират, общуват шумно, летят, преследват се, а от колониите отново се чуват гласове. На пръв поглед сякаш нещо ги връща към онова пролетно настроение, когато всичко е било любов, територия и нов живот. Но този път е различно. Малките вече са пораснали. Гнезденето е останало зад тях, а пред ветрушките стои дългият път към местата за зимуване.
Това необичайно есенно оживление е известно при някои птици като есенна вокална и териториална активност. То може да включва пеене, демонстрации, преследвания и други поведения, които напомнят пролетните. Една от възможните причини са сезонните хормонални промени, които могат отново да „включат“ някои от поведенческите механизми, познати ни от пролетта. А важен сигнал за тези промени е скъсяването на деня. Това обаче не означава, че птиците започват нов размножителен сезон.
А може би, ако си позволим малко въображение, колонията просто има нужда от още малко време заедно.
Още няколко шумни полета.
Още няколко срещи във въздуха.
Още малко оживление преди раздялата.
Или техният малък начин да благодарят на проект "Живот за белошипата ветрушка" LIFE19 NAT/BG/001017 за грижите, за отдадеността! Защото скоро небето над колонията ще стане по-тихо. Белошипите ветрушки ще поемат на юг, а след тях ще остане само споменът за едно лято, прекарано заедно.
И догодина, когато първите птици отново се появят, тази история ще започне отначало. Понякога природата не ни казва „сбогом“. Просто ни напомня, че всяка среща има своя сезон.
Това необичайно есенно оживление е известно при някои птици като есенна вокална и териториална активност. То може да включва пеене, демонстрации, преследвания и други поведения, които напомнят пролетните. Една от възможните причини са сезонните хормонални промени, които могат отново да „включат“ някои от поведенческите механизми, познати ни от пролетта. А важен сигнал за тези промени е скъсяването на деня. Това обаче не означава, че птиците започват нов размножителен сезон.
А може би, ако си позволим малко въображение, колонията просто има нужда от още малко време заедно.
Още няколко шумни полета.
Още няколко срещи във въздуха.
Още малко оживление преди раздялата.
Или техният малък начин да благодарят на проект "Живот за белошипата ветрушка" LIFE19 NAT/BG/001017 за грижите, за отдадеността! Защото скоро небето над колонията ще стане по-тихо. Белошипите ветрушки ще поемат на юг, а след тях ще остане само споменът за едно лято, прекарано заедно.
И догодина, когато първите птици отново се появят, тази история ще започне отначало. Понякога природата не ни казва „сбогом“. Просто ни напомня, че всяка среща има своя сезон.
